Конституционалистът вижда системен разпад в държавата и настоява за проверка на влизането в "Съвета за мир"

Смяната на върха на държавата крие рискове от конституционна криза, а новият президент трябва категорично да се разграничи от политиките на предшественика си. Това стана ясно от думите на преподавателя по конституционно право проф. Екатерина Михайлова в ефира на БНТ тази вечер. Коментарът ѝ идва часове след като вицепрезидентът Илияна Йотова пое функциите на държавен глава след напускането на Румен Радев – прецедент в най-новата ни история.

"Не бих ѝ пожелала да влезе в обувките на Румен Радев – не ми харесва неговото поведение. Бих искала тя да е един по-евроатлантически президент, а не такъв, поглеждащ към Путин, Лукашенко и т.н.", заяви проф. Михайлова в предаването "Още от деня", цитирана от националната телевизия. Според нея, всяко залитване на изток би означавало липса на бъдеще за България.

Капанът на служебните кабинети

Освен геополитическата ориентация, пред Илияна Йотова стои и тежката задача да организира служебна власт при евентуална нужда. Проф. Михайлова предупреди за опасността от блокиране на държавата чрез масови откази на потенциалните кандидати за служебен премиер – сценарий, който стана възможен след последните промени в Конституцията.

"Тя е доста ограничена от Конституцията, но очаквам да покани всички възможни кандидати за премиер и да ги чуе, а не те предварително да отказват", подчерта конституционалистът. Според нея заемането на висши държавни постове върви в комплект с отговорността да поемеш управлението в криза. "Всеки трябва да разбере, че това е конституционно задължение, а не прищявка", категорична бе Михайлова.

"Болна демокрация" и новият "Съвет за мир"

Експертът направи тревожна диагноза на състоянието на държавността към януари 2026 година.

"Демокрацията ни е болна – нито парламентът, ни е в ред нито правителството, нито съдебната власт, сега и президентството", обобщи тя.

Особено внимание бе обърнато на юридическия казус с влизането на България в така наречения "Съвет за мир". Според проф. Михайлова този акт поражда сериозни конституционно-правни въпроси и задължително трябва да бъде отнесен за тълкуване до Конституционния съд, преди да произведе действие.

По отношение на предстоящите промени в Изборния кодекс, Михайлова изрази скептицизъм, че технологията на вота сама по себе си ще реши кризата на доверието. "И с машини, и с хартия се правят честни избори, но когато няма доверие, резултатът няма да е добър", заключи тя пред БНТ.