Дълготрайната употреба на популярни лекарства без рецепта уврежда сериозно мозъчната функция

Според мащабен анализ на американското издание "Ню Йорк Таймс", разпространен от агенция БГНЕС, дългосрочната употреба на определени популярни медикаменти може драстично да увеличи вероятността от развитие на деменция. В домашната аптечка често се крият както ползи, така и скрити рискове за мозъка – докато лекарствата за високо кръвно налягане или статините се свързват с предпазващ ефект, хапчетата за сън, алергии и киселини могат да нанесат тежки когнитивни щети при по-възрастните пациенти.

Въпреки че голяма част от наличните изследвания са наблюдателни и не доказват директна причинно-следствена връзка, медицинските експерти категорично очертават няколко групи лекарства, които оказват пряко и негативно влияние върху централната нервна система.

Антихистамините и блокадата на паметта

Антихистамините, които се използват масово при алергии и като достъпни помощни средства за сън (като дифенхидрамин), попадат в опасната група на антихолинергичните лекарства. Тяхното действие блокира ацетилхолина – ключов невротрансмитер, който е пряко свързан с паметта и вниманието. В краткосрочен план тези медикаменти предизвикват сънливост, замаяност и проблеми с концентрацията.

При системна и продължителна употреба обаче, клиничните проучвания отчитат скок на риска от деменция с около 50%. Най-уязвими се оказват хората, които приемат подобни препарати ежедневно в продължение на години.

"Случайният прием на Бенадрил едва ли увеличава риска от деменция", обяснява Шели Грей от Университета във Вашингтон. Същевременно тя подчертава, че при възрастните пациенти тези лекарства трябва задължително да се избягват, тъй като драстично увеличават опасността от падания, делириум и тежки травми. Като далеч по-безопасна алтернатива лекарите посочват антихистамините от второ поколение, които не проникват толкова агресивно в мозъка.

Тревожност, сън и увреждане на нервната система

Антипсихотичните медикаменти и бензодиазепините (често изписвани при тревожност и безсъние) също са в центъра на научните дебати. Те действат чрез мощно потискане на мозъчната активност и са доказан причинител на проблеми с паметта.

При тях обаче съществува сложен медицински казус – дали самите хапчета разрушават когнитивните функции, или заболяванията, за които се предписват (като тежка депресия, психози или хронично безсъние), всъщност са ранните клинични признаци на самата деменция. Анализ на пациенти, приемащи бензодиазепини за болки в гърба – състояние, което няма неврологична връзка с деменцията – не е открил съществена зависимост между самите хапчета и болестта на Алцхаймер. Въпреки това, при пациенти с вече поставена диагноза деменция, употребата на антипсихотици се свързва с многократно по-висок риск от смърт.

Балансът между ползата и скритата вреда

Инхибиторите на протонната помпа, които се приемат масово при киселинен рефлукс и стомашни проблеми, също дават противоречиви резултати в лабораториите. Една от водещите хипотези е, че тези лекарства трайно възпрепятстват усвояването на витамин B12 в организма, чийто недостиг е директно свързан с когнитивните нарушения. Фактът, че много от тези препарати се продават свободно без рецепта, затруднява допълнително прецизното проследяване на техния ефект в националните здравни регистри.

Специалистите са категорични в едно: пациентите абсолютно не бива да спират рязко предписаните им терапии по своя инициатива. Най-разумният подход остава консултацията с лекуващия лекар, който да прецени индивидуалния риск и да оптимизира дозите или да изпише по-модерни алтернативи.