В опаковката в България има с 2 таблетки повече, но математиката пак не излиза

Един и същ широкоспектърен антибиотик се продава три пъти по-скъпо в България в сравнение със съседна Гърция. За драстичната разлика в цената сигнализира ортопедът д-р Христо Мазнейков, който призовава институциите у нас да въведат ефективен контрол над фармацевтичния пазар, съобщават от bTV. Лекарят разкрива абсурдната ситуация през личния си опит с медикамента, който се е наложило да закупи както в София, така и по време на пътуване в чужбина.

„Купих си „Аугментин“ от нашата аптека в София. Заминах за Гърция и си забравих лекарствата. Наложи ми се да моля колегите в Гърция да ми изпишат антибиотик, за да мога да си го купя от аптеката“, споделя медикът.

Той закупува същото лекарство от аптека в курортното селище Офринио. Според него гръцкият търговец също работи с надценка и въпреки това крайната сума е била шокиращо ниска.

„Пет пъти питах аптекаря дали не е объркал цената, тъй като антибиотикът струваше 5 евро. Което мен ме смая“, разказва лекарят, уточнявайки, че у нас цената достига 15 евро.

Схема с опаковките

Визуално кутиите на медикамента са напълно идентични, но разликата се крие в съдържанието. В България антибиотикът се предлага във вариант със 7 таблетки – форма, която е приета за износ в Западна Европа. В Гърция същият продукт се продава с 6 таблетки, за да се гарантира, че ще остане само на вътрешния пазар и няма да бъде реекспортиран.

Д-р Мазнейков е категоричен, че данък добавена стойност не може да оправдае огромната разлика. В Гърция ДДС за лекарствата е 9 процента, което при изравняване на ставката би добавило минимална сума към крайната сметка. „Трябва да стане 6 евро и половина. Пак не става 15. Във всички случаи математиката не излиза“, пресмята ортопедът.

Той критикува остро и практиката за реекспорт, при която производителите и търговците предпочитат да изнасят продукцията към Западна Европа заради по-високите печалби, което изкуствено завишава цените и за българските потребители.

Удар по Здравната каса

Проблемът далеч надхвърля цената на един конкретен медикамент. Лекарят припомня предупрежденията на бившия здравен министър Асена Сербезова за предстоящи сериозни дефицити на лекарства – проблем, заради който тя дори беше обект на прокурорска проверка.

Системата е изкривена до степен, в която Националната здравноосигурителна каса изразходва огромен ресурс само за медикаменти.

„Вижте Здравната каса – тя плаща над 40% от средствата си за лекарства. Това го няма в нито една система по света. Не може парите за лекарства да бъдат повече от 25% в Здравната каса. Останалите пари са за здравето на деца, пенсионери и така нататък“, аргументира се д-р Мазнейков.

Ситуацията противопоставя медици и пациенти, тъй като лекарите са принудени да обявяват високите цени на лечението, въпреки че нямат отношение към ценообразуването на фармаиндустрията.

Електронна платформа за прозрачност

България разполага с мощни фармацевтични заводи в градове като Дупница и Разград, както и с големи компании като „Софарма“ и „Булфарма“, което дава ресурс за по-добра регулация на вътрешния пазар.

Като работещо решение д-р Мазнейков предлага създаването на единна електронна платформа към НЗОК, чрез която болниците и пациентите да могат да закупуват лекарства прозрачно.

„Прави се платформа и ние си пазаруваме от платформата. Цената е ясна. Достъпът е свободен – всеки един от вас може да влезе и да види всеки ден каква е цената“, обяснява той и допълва, че касата разполага с нужните експерти, за да осъществява контрол без нуждата от създаване на нови държавни дружества.