За първи път има съвпадение между писмени и устни свидетелства, подкрепени с проверка на място

Нова хипотеза, подкрепена със писмени и устни свидетелства, сочи къде са тленните останки на Христо Ботев. За първи път има съвпадение между различни документи и спомени, събрани старателно от изследователя Николай Иванов, което разкрива точното място на гроба на загиналия герой.

На 28 май екипът на "24 часа" се отправил към местността Манастирски дол заедно с Иванов, негови съмишленици и наследници на хора, които знаели къде са скрити тленните останки на революционера. Мястото се намира в скална цепнатина близо до разрушения манастир "Света Троица" във Врачанския балкан.

Пет години търсене по архивни документи

На Николай Иванов му отнело около пет години да локализира мястото. Разследването започнало с показанията, запазени в протоколите от разпитите на очевидци от създадената комисия във Враца през 1934 година за смъртта и погребението на Христо Ботев.

В тях са писмените показания на Петър Мазнов, който казва, че на четвъртия ден след убийството, 24 май 1878 година, около 17 часа, овчарят Вълко Очиндолски погребал тленните останки на Ботев. "Събрал колкото намерил кости на войводата... изкопал един гроб до църквата и в този гроб сложил костите... както са били вързани на денка..."

Дядо Вълко споменал пред овчарчетата, че е убит наш християнин там, където се вият орлите, и че той ще събере останките и ще ги погребе по християнски.

Свидетелство от следосвобожденската епоха

Друг свидетел, Никола Т. Димитров, съобщава, че баща му Тодор Димитров като представител на общината и бъдещ депутат в Учредителното събрание на 2 юни 1878 година около 11 часа присъствал на молебен с попове, отслужили литургия в памет на Христо Ботев при църквата "Света Троица" в Манастирски дол. Там имало старци и баби, "които твърдели, че там е бил гробът на войводата".

Детските спомени разкриват тайната

Годините наред Николай Иванов търсел около изоставения средновековен манастир. Един ден обаче телефонът му позвънял. Оказало се Ивайло Христов, чийто прадядо е Ангел Статков, участвал в Руско-турската война.

"Бил съм 10-годишен, моят дядо доживя до над 90 години и цял живот събираше билки", разказа Ивайло Христов пред екипа на "24 часа". "Водеше ме из този район и минавайки покрай тази цепнатина, която изобщо не се забелязва, каза: 'Ето тук, сине, са костите на баш войводата Ботьов.' Това е било някъде 1968-1970 година и на мен ми прозвуча като легенда."

Четири неуспешни опита за ДНК анализ

В хода на изследванията под ръководството на академик Ваньо Митев е потвърдено, че това са човешки кости, но заради факта, че са били положени там, и заради постоянната влага учените правят четири опита и не успяват да секвенират ДНК молекула.

"Тъй като ходя на лов, знам, че ако труп се остави на поляна в продължение на три-четири дни, орлите няма да оставят повече от 10% от тялото", поясни Ивайло Христов. Затова и на дядо Вълко му било относително лесно да събере тленните останки на Ботев в торба и грижливо да ги отнесе на място, където никой няма да ги намери.

Планове за международни изследвания

Затова сега се обмисля вариант да се изпратят проби в чужбина, където да се опита нов подход за извличане на информация. "Христо Ботев е имал брат, майка и наследниците са съгласни, ако се стигне до резултат, да се направи ексхумация и да се сравни с техния профил", обясни Николай Иванов.

Според изследователя всичко е в ръцете на учените и на академик Митев, тъй като дядо Вълко не е имал възможност да зарие с по-дебел слой пръст останките. Почвата в пещерата е с дебелина петнадесетина сантиметра и самото място не позволява на човек да направи сериозни разкопки.

Възстановяване на следосвобожденската традиция

Днес Николай Иванов и съмишлениците му в това дълго пътуване назад във времето настояват да се възстанови следосвобожденската традиция и именно в тази местност да се провеждат литургията и помена в памет на един от най-ярките и обичани национални герои Христо Ботев.