Изкуствен интелект реши вековна задача по математика, ролята на учените вече е под въпрос

OpenAI разбуни световната научна общност, след като една от най-новите им системи с изкуствен интелект успя да реши математическа задача на повече от век в началото на септември. Постижението, което се базира на системата от уравнения на Навие-Стокс, формулирани през 1845 година, предизвика сериозни дебати относно бъдещето на математиците и тяхната роля в научните изследвания, съобщават от Агенция Франс Прес.

Екзистенциална криза в науката

Решението на задачата, търсено от поколения математици, идва само за четири дни и демонстрира скокообразното развитие на технологиите от началото на годината.

„Напълно съм разтърсен от екзистенциална криза в моята професионална област“, споделя Терънс Тао, носител на Фийлдсов медал от 2006 година и един от най-влиятелните гласове в математиката.

Професорът от университета „Корнел“ Стивън Строгац подкрепя опасенията: „Ако решат да проучат въпросите, които ни интересуват за нашите изследвания, биха могли лесно да решат тези задачи“.

Според професора по математика в университета „Нортуестърн“ Антонио Ауфингер развитието е безпрецедентно, тъй като доскоро моделите са страдали от халюцинации при логически разсъждения. „Днес изкуственият интелект може да създаде дълги вериги от аргументи“, отбелязва той, визирайки способността на системите да не се отклоняват от темата.

В тази връзка още през януари ръководителят на xAI Илон Мъск прогнозира подобно развитие, заявявайки: „Математиката ще се превърне в нещо изключително банално за ИИ“.

Спорове за плагиатство и креативност

Въпреки възторга от изчислителната мощ, методът на OpenAI предизвика и критики. Професор Бенджамин Антио от „Нортуестърн“ уточнява, че системата не е започнала от нулата, а „е следвала стъпките на други математици, които от години разработват този подход за задачата“.

Постижението се опира на работата на двама испански изследователи, които са вдъхновили Тристан Бъкмастър и Левент Алпьоге. Последните твърдят, че са били близо до решението преди калифорнийската компания, и повдигат въпроса за евентуално плагиатство – обвинение, което от OpenAI отхвърлят.

„Разширява се спектърът на това, което можем да докажем, но не се увеличава обхватът на идеите, които можем да изследваме. Не се наблюдава повишаване на креативността, която да доведе до новости в математиката“, коментира професорът от Станфордския университет Мохамед Абузаид.

Различни подходи към бъдещето

Докато OpenAI залага на своя специфичен модел, професорът от Калифорнийския технологичен институт Анима Анандкумар и нейният екип успяват да решат опростена форма на същите уравнения чрез PINN модел (physics-informed neural network), който съчетава данни със законите на физиката, без да стъпва на съществуващи разработки.

„Може да се каже, че OpenAI разчита повече на хората, отколкото ние. Въпреки това моделът трябва да се проектира, да се накара да работи. Това изисква много креативност от хората“, обяснява тя.

На фона на предупрежденията от 25 лауреати на Фийлдсовия медал за разрушителен ефект върху изследванията, Терънс Тао призовава за симбиоза, в която технологията служи на хората, а не ги замества. „Целта е постигната, задачата е решена, но липсват поуките, новите перспективи, сътрудничествата и определянето на нови цели“, пише той в социалната мрежа Mastodon.

Въпреки напредъка на машините, Антонио Ауфингер е категоричен, че хората остават незаменими: „Дори ако изкуственият интелект можеше да отговори на всички питания, математиците все пак биха имали важна роля, защото задачата им не е само да се разбере как да се стигне от точка А до точка Б, а да се задават въпроси, които ще помогнат на цялото общество“.