Оръжеен експерт анализира арсенала от знаковите убийства у нас

Изборът на тежък и масивен револвер от Ивайло Калушев издава по-скоро психологически комплекси, отколкото реална нужда от самозащита, съобщават от „Телеграф“. Оръжейният експерт Слав Барутчиев коментира в подкаст на изданието мотивите зад използването на различни видове оръжия при някои от най-знаковите криминални престъпления в България, очертавайки специфичния почерк на извършителите.

Безумен избор за самоохрана

Според Слав Барутчиев притежанието на тежкокалибрено оръжие като револвер „Колт Анаконда“ (Colt Anaconda .44 Magnum) рядко е продиктувано от страх от диви животни като мечки или глигани. Експертът смята, че този избор се корени в стремеж към доминация и желание за перчене.

"Всяко увеличаване на децибелите с един децибел увеличава въздушното налягане няколко пъти. Ако трябва да определим как се усеща това нещо в затворено помещение, каквото е бил кемперът, безумно преживяване", обяснява специалистът. Оръжието тежи 1,5 килограма и при стрелба в тясно пространство шумът е огромен, като оставя и много барутни частици. Експертът добавя, че регистрираното огромно количество цеви на името на Ивайло Иванов буди съмнения за протекции и категорично не съответства на профила на обикновена ловна дружинка.

Липса на тактика срещу хладнокръвие

Анализирайки стрелбата срещу Златомир Иванов – Баретата пред Съдебната палата през 2013 година, при която са изстреляни 10 патрона от автомат „Калашников“, експертът вижда пълна липса на тактическа и балистична подготовка.

"Много фактори определят избора на оръжието. И не на последно място – какво имаме налично в арсенала, какво имаме в склада. Странното е, че човекът е мислел може би, че стреля точно, защото не е направил корекции. При ползване на оптика на толкова близка дистанция тя просто те „лъже“, ако не е простреляна за това разстояние", разяснява Барутчиев.

Съвсем различен е профилът на убиеца на Алексей Петров. За покушението е използван калибър 7.62х39 милиметра с куршум тип Hydro-Shock.

"Алексей Петров е гръмнат с патрон за диво прасе, с евтин патрон за диво прасе. Това, че имаме довършващ контролен изстрел, говори за това, че този човек е имал подготовката да отиде до жертвата и да е сигурен, че работата е свършена. Или казано по-така, имал е дупе да се приближи толкова", коментира оръжейният специалист.

Хроника на показните екзекуции

Барутчиев прави професионален разрез и на други исторически убийства от годините на прехода:

• Васил Илиев (1995 година): Убит след канонада от хърватски картечен пистолет Zagi М91. "Заги М91 за мен не е било разпространено оръжие в България. Такова оръжие трябва специално да бъде доставено, прибрано и подготвено."

• Андрей Луканов: Застрелян с класически пистолет „Макаров“. "Класикът в жанра. Това е най-лесното оръжие за убийства в България, защото като количество го има безумно много."

• Георги Илиев (2005 година): Убит с малокалибрена пушка Anschütz от 50–80 метра. "Тук говорим за безобразно прецизна пушка... Извършителят е бил човек с необходимата подготовка, който има нещо сериозно военно зад гърба си."

• Илия Павлов (2003 година): Ликвидиран с един изстрел от австрийска карабина Steyr. "Когато имаш 7.62 в държава като България, бройката на цевите е над половин милион. Килърът знае, че е напред с половин милион вариации, които разследващите трябва да проверяват."

• Фатик и Бай Миле: Демонстративни екзекуции с десетки изстрели от автомати „Калашников“ и UZI. "При над 100 изстрела целта не е била само този човек да бъде физически ликвидиран. Тук целта е била да бъде предадено публично послание: „Вижте какво ще се случи и вижте как се случва“."