Икономистът критикува токсичната работна среда и експлоатацията

Икономистът Любослав Костов критикува остро настоящата социално-икономическа реалност и условията на труд в България, определяйки системата като среда, в която работещите плащат най-високата невидима цена. В своя позиция той съпоставя глобалните тенденции за икономика на щастието с родната действителност, доминирана от остарели управленски практики и липса на баланс между професионалния и личния живот.

Невидимият данък на оставащите

Според експерта изборът на младите специалисти да се реализират в родината си носи тежки психологически последствия, които не се отразяват във фишовете за заплати.

„В България е пълно с икономически гробища за живи хора. Ако си ок. 30-40 годишен и си избрал да останеш в тази държава, ти плащаш най-скъпия данък в Европа“, категоричен е Костов.

Той обяснява, че тази тежест се измерва в пропуснати възможности, стрес и достигане до емоционално прегаряне още преди 40-годишна възраст. За много млади хора усещането е, че са станали заложници на собствения си патриотизъм, въпреки че водещият мотив за оставането им е обичта към страната.

Разминаване с глобалните стандарти

Анализаторът обръща сериозно внимание на контраста между развитието на пазара на труда в развития свят и ситуацията у нас. Докато глобалната икономика се ориентира към внедряването на изкуствен интелект, четиридневна работна седмица и правото на изключване от работния процес, в България все още се толерира експлоатацията.

„Изборът да работиш на две места, да се сблъскваш с шефове, останали ментално в 90-те години, които те убеждават, че 12-часовият работен ден е „възможност за развитие“, е диагноза“, посочва икономистът. Според него най-ценният съвременен капитал не са ресурсите, а времето, прекарано със семейството, а хората, които се преработват само за да покрият базисни нужди и ипотеки, на практика функционират като биороботи.

Истинският смисъл на икономиката

Костов отхвърля популярното у нас управленско схващане, че работещите трябва да са благодарни просто за факта, че имат някаква заетост. Той дава нова дефиниция за това какво трябва да представлява функциониращата икономика – система, гарантираща спокойствие, доходи и достойнство.

„Икономиката е правото ти да имаш неделя, в която телефонът ти не звъни по работа. Икономика е възможността да отидеш на театър, без това да взриви семейния бюджет за месеца. Икономиката е достойнството да кажеш „Не“ на токсичния шеф, защото знаеш, че държавата ти пази гърба, а не го пречупва“, обобщава Любослав Костов.