Френският конгломерат LVMH загуби почти целия си борсов ръст

Пазарната капитализация на френския конгломерат за луксозни стоки Ел Ве Ем Аш (LVMH) се е сринала с над 50 процента спрямо пика си през 2023 година, достигайки 213 милиарда евро. Глобалният луксозен сектор е загубил около 60 милиона потребители от 2020 година насам на фона на геополитическа несигурност и продължаваща инфлация, съобщават от БТА, позовавайки се на анализи на „Кориере дела сера“ и „Файненшъл таймс“.

Отливът на средната класа

Около 15 на сто от световната клиентска база на луксозните брандове е напуснала пазара, сочат данните на консултантската компания „Бейн“. Спадът засяга основно потребителите от средната класа, които купуват скъпи стоки като символ на престиж, надхвърляйки обичайните си бюджети. Френската група Ел Ве Ем Аш, собственик на марки като „Диор“ и „Луи Вюитон“, е загубила почти целия си борсов ръст, натрупан по време на предишния бум, когато стана първата европейска компания с оценка от 500 милиарда долара.

Интересното е, че този срив на борсата се случва въпреки рекордната печалба от 17,8 милиарда евро за миналата година – ръст от над 50 на сто спрямо 2019 година. Търговските конфликти и намалената покупателна способност обаче ограничават новите покупки. Според Флавио Череда от инвестиционната компания ГАМ (GAM), представянето на конгломерата зависи силно от клиентите със средни доходи, които не са преобладаващата, но са съществена част от бизнеса им.

Допълнителна несигурност сред инвеститорите внася и въпросът за бъдещото управление на компанията, начело на която остава 77-годишният Бернар Арно.

Ултрабогатите избират злато и бижута

Докато марки като „Керинг“ (собственик на „Гучи“) и „Бърбъри“ отчитат слаби резултати, компаниите, насочени към най-заможните потребители, показват значителна устойчивост. Брандове като „Ермес“ и „Брунело Кучинели“ се представят над средното за пазара.

Швейцарската група „Ришмон“, притежаваща бижутерийните гиганти „Картие“ и „Ван Клиф енд Арпелс“, е увеличила стойността на акциите си с 28 на сто за последните шест месеца, надхвърляйки пазарна капитализация от 100 милиарда евро. В условията на криза част от потребителите възприемат златото и бижутата като сигурно убежище за спестяванията си, предпочитайки ги пред скъпите дрехи и аксесоари.

„Предвид сегашните ценови равнища смятам, че клиентът предпочита да купи бижу за 10 000 евро, вместо чанта за 7 000 евро“, коментира пред „Файненшъл таймс“ основателят на платформата „Йокс“ Федерико Маркети.

Драстичен скок на цените

Задържането на клиентите става все по-трудно и заради агресивната ценова политика на компаниите. Редица луксозни марки са вдигнали цените си с между 50 и 70 на сто в сравнение с 2019 година. Като основни причини се посочват поскъпналата енергия, прекъсванията във веригите за доставки и трудностите при снабдяването със суровини.

Перспективите пред сектора остават неясни. Експертите отбелязват, че надеждите за бързо възстановяване са били преждевременни, тъй като финансовото състояние на средната класа в западните държави остава влошено. Надеждите на индустрията за стабилизиране са насочени към пазарите в САЩ, Южна Корея, подпомагана от износа на технологии, както и към евентуално възстановяване на търсенето в Китай.