Домакинствата ще плащат до 800 евро повече за природен газ през зимата

Евентуалното поскъпване на природния газ с 34 процента, сериозното разминаване между официалната инфлация и производствените разходи, както и планираното рязко нарастване на държавния дълг до 2027 година поставят тежки въпроси пред българската икономика и доходите на гражданите. Това заяви икономистът доц. Григор Сарийски в студиото на предаването "Извън сценария" по телевизия "Евроком" в разговор с водещата Катя Илиева. Анализът идва в деня, в който Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обсъжда искането на "Булгаргаз" за новите цени на синьото гориво, на фона на проектобюджетния план за 2027 година, залагащ дефицит от 4,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и очаквана от Министерството на финансите инфлация от около 4 процента.

Удар от 800 евро за отопление и скъп борсов ток

Според изчисленията на икономиста исканото увеличение на цената на природния газ с 34 процента ще нанесе директен удар върху семейните бюджети през зимата. За едно домакинство със средно претеглено потребление допълнителният разход само за синьо гориво ще възлезе на минимум 600-700 евро без ДДС, а с включен данък добавена стойност сумата ще достигне около 700-800 евро за един отоплителен сезон. Доц. Григор Сарийски уточни, че при медианното потребление поскъпването ще се усети още по-силно.

"Когато от вашите доходи приспаднете онова, без което не можете - тоест наем, ток, увеличение на газа, храна, медикаменти - означава, че разполагаемият доход, онова, с което покривате останалите си разходи за почивка, за някакво луксозно потребление или онова, което върти оборота в икономиката, ще остане по-малко. И това означава съответно доста по-малък потенциал за развитие", коментира доц. Григор Сарийски в ефира на телевизия "Евроком".

Икономистът отбеляза, че България има късмет, тъй като не произвежда електроенергия от природен газ като редица други европейски държави, но въпреки това цената на горивото неизбежно се калкулира във всички крайни продукти. Като допълнителен проинфлационен фактор у нас той посочи големия дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). По думите му в началото на октомври цената на електроенергията на борсата е скочила повече от два пъти - от около 150 евро до 370-380 евро, което отново е наредило страната ни сред държавите с най-скъп ток в Европа и автоматично е ударило производствените разходи на бизнеса.

Два различни свята: Инфлацията на входа срещу официалната статистика

В разговора с водещата Катя Илиева гостът обърна специално внимание на ножицата между реалните разходи на предприятията и официално отчитаната потребителска инфлация. По цитираните от него данни за месец септември - още преди предстоящите енергийни поскъпвания - индексът на цените на производител е нараснал със 17,5 процента на годишна база, докато националната статистика отчита едва около 5 процента поскъпване при крайните потребителски цени.

"Направете си сметка, ако вие сте един търговец, на който това, което пристига на входа на търговското предприятие, се увеличава със 17-18 процента, как ли пък няма да вдигнете с 5 процента цените на крайния продукт? Най-вероятно ще ги вдигнете с повече. Но просто статистиката намира начин да не го отчете", заяви икономистът и допълни: "Светът, в който живеят вашите зрители, и светът, в който живее националната статистика, са два различни свята."

Като второ доказателство за скрития ценови ръст доц. Григор Сарийски посочи самия проектобюджетен план на Министерството на финансите. В документа е заложено увеличение на номиналния брутен вътрешен продукт за 2026 година с 12 процента при реален икономически растеж от 3 процента. Според представената от него сметка това означава, че дефлаторът на БВП - тоест общото увеличение на всички цени и обороти в икономиката - възлиза на около 9 процента. Разликата между тези 9 процента и официално обявените 5 процента потребителска инфлация би означавала, че бизнесът поема по-високите разходи за сметка на собствените си финансови резерви и буфери, което би довело до масови фалити.

"Аз не си представям икономика, в която това нещо е възможно, така че потребителите да се готвят за още по-голям ръст на цените, а статистиката ще търси просто начини, по които това нещо няма да го отчете", предупреди доц. Григор Сарийски, уточнявайки, че данните на статистиката се ползват единствено поради липсата на алтернативен официален източник.

Еврозоната и двойният скок на държавния дълг до 2027 година

Въпреки опитите за статистическо заглаждане на инфлацията, дефлаторът на БВП, бюджетните дефицити и размерът на дълга не могат да бъдат скрити, тъй като се докладват директно пред Европейската комисия, обясни гостът в студиото. Той припомни, че през 2024 година нормата на задлъжнялост на България е била 23 процента публичен дълг спрямо БВП, докато в проектоплана за 2027 година се предвижда това съотношение да достигне 33 процента. Това представлява скок с 10 процентни пункта само за три години, а в абсолютно изражение дългът на Министерството на финансите се увеличава близо два пъти.

По думите на икономиста тези процеси са пряк резултат от политическите решения за влизането на България в еврозоната, взети през 2024 година въпреки обществените нагласи. Той припомни изтеклия тогава аудиозапис на Радостин Василев, в който се говореше как страната ни ще бъде вкарана в еврозоната "с малко ала-бала". Доц. Григор Сарийски критикува начина, по който се формира икономическата политика, като посочи, че депутатите в парламента зависят много повече от големите предприемачи и спонсорите на предизборни кампании, отколкото от избирателите. По думите му българският бизнес е твърде силно обвързан с европейската икономика и е настоявал за присъединяването, но обещанията за големи инвестиции и спад на банковите такси не са се оправдали - отпаднали са таксите за превалутиране от левове в евро, но финансовите институции са вдигнали други свои тарифи, за да компенсират приходите си.

Инфлацията като скрит данък и въпросът за свръхпечалбите

Икономистът изрази дълбоко съмнение, че планираното за следващата година повишаване на данъчно-осигурителната тежест ще успее да свие бюджетния дефицит. Той припомни, че след предизборните обещания за запазване на данъците управляващите са се сблъскали с реалните числа във финансовото министерство и сега търсят заобиколни механизми чрез вдигане на осигурителните прагове, въвеждане на еднократни налози и използване на самата инфлация.

"Извинявайте, но инфлацията е скрит данък. Когато ви се увеличава инфлацията, това означава по-високи приходи от ДДС", подчерта доц. Григор Сарийски, позовавайки се на трудовете на Гюстав Льобон за косвените данъци като инструмент, чрез който правителствата събират повече пари, без официално да поемат политическа отговорност. Той обърна внимание, че приходите от косвени данъци са нараснали с между 10 и 20 процента (около 10-12 процента по обобщени данни), което при официална инфлация от 5 процента означава или реално много по-високо поскъпване, или мащабно изсветляване на сивия сектор и контрабандата, за каквото обаче няма публични данни.

По отношение на обсъждания проект за еднократен данък от 33 процента върху свръхпечалбите в пет-шест сектора - сред които банки, телекомуникации, големи търговски вериги и кредитни компании - икономистът предупреди, че бизнесът винаги прехвърля подобни разходи върху крайните клиенти. Той даде пример с авансовия данък върху банките отпреди две години, който впоследствие е бил платен от гражданите през по-високи такси. Според него всеки предприемач и работодател гледа така наречения данъчен клин и се стреми чистата печалба за него и акционерите да не намалява.

В същото време доц. Григор Сарийски постави въпроса защо извън фокуса на облагането остава енергийният сектор и по-специално производителите на ток от ВЕИ. Той описа механизма, по който със средства на европейския и българския данъкоплатец по Плана за възстановяване и устойчивост са закупени батерии за съхранение на енергия. Чрез тези публично финансирани активи частни предприемачи купуват електроенергия на борсата в часовете, когато тя струва стотинки, и я продават вечер при цени от 300-380 евро, прибирайки огромната разлика, докато държавата се прицелва в банковия сектор.

Разпадът на средната класа и нуждата от нов икономически модел

В последната част на разговора в студиото на "Евроком" икономистът анализира социалното разслояване и свиването на средната класа, определяйки го не като бъдеща опасност, а като вече течащ процес. Той направи паралел с илюзиите от 90-те години на миналия век, когато масово са се отваряли гаражни кафенета и клекшопове с очакването, че всеки наемен работник може да стане успешен предприемач, преди законите на икономическата пирамида на доходите и активите да доведат до техния фалит.

Според доц. Григор Сарийски днес се разпадат три основни илюзии - за демокрацията, за пазарната икономика и за европейската идея. Като пример за догматизираното мислене на днешното управляващо поколение той посочи митовете за тоталния брак в социалистическата индустрия и препоръча скорошно изследване на издателството на Масачузетския технологичен институт (MIT Press), посветено на българската електроника. По цитираните от него данни България е осигурявала 40 процента от електрониката в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а в най-високотехнологичния сектор, включващ компютри и компоненти за космически ракети, делът на страната ни е достигал 70 процента.

В отговор на въпрос за геополитическата обстановка и медийната среда икономистът направи исторически паралел с Глайвицкия инцидент от 1939 година, послужил като повод за нахлуването на Германия в Полша и началото на Втората световна война, и посочи как след първоначалните обвинения срещу Русия за взривяването на газопроводите "Северен поток" днес в Хамбург се води дело срещу украински гражданин - тема, която според него отсъства от големите медии. Той коментира и ниската избирателна активност, като подчерта, че отказът от гласуване също е политически избор, който директно увеличава тежестта на контролирания вот - купените гласове, корпоративно зависимите служители, партийните ядра и държавната администрация, която гласува за запазване на статуквото.

В заключение гостът заяви, че излизането от настоящата криза изисква фундаментална промяна в начина, по който функционира икономиката.

"Ние дълго време живеехме с едно схващане, че пазарната икономика прави баницата по-голяма и ще има за всички по повече. Ами не се получи. Това нещо го виждаме по джоба си, това нещо го виждаме по бюджета на домакинствата. Тоест необходима е промяна на начина, по който се разпределят благата в това общество, и всъщност пазарният фундаментализъм няма да ни донесе по-добро бъдеще, това бъдете сигурни", обобщи доц. Григор Сарийски.