Мая Манолова: Българите имат право да знаят защо цените са такива

Комплексни проверки във всички централни складове на големите търговски вериги в страната започнаха в 09:00 часа тази сутрин екипи на Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобщават от пресцентъра на КЗП. Целта на координираната акция, чийто ход бе проверен на място от председателя на комисията Мая Манолова, министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, изпълнителния директор на БАБХ професор Светла Янчева и изпълнителния директор на НАП Борис Михайлов, е пълното проследяване и изсветляване на веригата на доставки от производителите и вносителите до щандовете за крайните клиенти.

Български продукти срещу вносни стоки

Според председателя на контролния орган основната задача на институциите е да гарантират справедливо ценообразуване за гражданите и да установят причините за високите стойности на храните от първа необходимост.

"Високите цени тревожат всички български граждани и те имат право да знаят защо цените в България са толкова високи. С присъствието ни тук - на министъра на земеделието, на директорите на БАБХ и НАП, искаме да покажем, както каза и министър Абровски, че държавата с цялата си представителна власт се заема с изсветляването на веригата на доставки от производител и вносител до краен потребител в търговските вериги", заяви Мая Манолова по време на съвместния брифинг в една от проверяваните складови бази.

По думите ѝ инспекциите трябва да дадат ясен отговор и на въпроса защо големите магазини често предпочитат да зареждат продукти от други държави членки на Европейския съюз или от трети страни, вместо да работят с местни български производители. Проверките в централните логистични бази ще продължат до петък, а от следващата седмица екипите ще преминат към следващите нива по търговската верига. В рамките на акцията експертите на КЗП следят за икономически необосновано поскъпване и нелоялни търговски практики, докато данъчните и ветеринарните инспектори проверяват документацията, произхода и условията на съхранение на суровините според своите законови правомощия.

Задочен сблъсък за надценките и печалбите

Влизането на трите институции в складовете идва на фона на остра задочна полемика между регулатора и големите хранителни магазини. По-рано от Сдружението за модерна търговия (СМТ) критикуваха изнесените от комисията данни и заявиха, че в публичното пространство се бъркат търговските надценки с реалната печалба. Според браншовата организация чистата печалба на веригите у нас е около 3 процента и е напълно съизмерима със средните нива в Европейския съюз и Германия, а от комисията не посочват какъв е делът на проверените продукти и какви са най-ниските надценки при базовите храни.

По време на днешния брифинг председателят на КЗП отхвърли позицията на търговците и определи техните обяснения за надценките и печалбите като "смешни аргументи", а личните нападки срещу нея - като "израз на слаба позиция".

"Те нямат аргументи защо българският потребител е подложен на по-унизително отношение, отколкото потребителите в другите европейски държави", коментира Манолова.

Санкции до 100 000 евро за продукт

Масовите ревизии в логистичните центрове са пряко продължение на обявените ден по-рано 11 административни производства от страна на КЗП срещу търговски вериги за заблуждаващи практики и необосновано повишаване на цените. Тогава от регулатора посочиха, че при някои български млечни продукти установените надценки достигат до 135 процента при кравето масло, до 99 процента при прясното мляко, до 95 процента при сиренето, до 88 процента при кашкавала и до 80 процента при киселото мляко.

Търговските дружества разполагат със срок да обосноват икономически поскъпването на стоките през октомври спрямо август, като при доказани нарушения законът предвижда имуществени санкции в размер между 10 000 и 100 000 евро за всеки отделен продукт. Паралелно с това материалите са изпратени и до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради съмнения за прилагане на двойни стандарти и различни надценки върху сходни храни от различни доставчици. Икономисти и представители на бранша обаче напомнят, че самото образуване на производства все още не означава доказано нарушение в съда, а при предходни подобни кампании едва малка част от актовете са завършвали с реално влезли в сила глоби.