Починал е Албърт Парсънс. Аз от бизнеса му не разбирам. Но го помня със следното - понякога съм го давал за пример на студентите в минути за релакс

Някога съм на вечеря в едно важно западно посолство. Парсънс също е край масата. Между нас двамата седи дама, с която домакините ни запознават един след друг.

При един от тостовете дамата става някак неумело и червеното вино от чашата й плисва върху елегантното сако на Парсънс. Настъпва всеобщо конфузно мълчание.

В този момент Парсънс се надига широко усмихнат и казва:

- Благодаря Ви, прекрасна госпожице! Това сако ми е омръзнало ужасно, никога не съм го обичал, но все не се решавах да го изхвърля. Вие ми помогнахте да се отърва от него веднъж завинаги! Предлагам на всички приятели тук да пием за Вас!

Парсънс запретва ръкави, разхлабва възела на вратовръзката и вечерта продължава сякаш нищо не се е случило ...

Николай Слатински