Служебният кабинет разкри скандални дефицити в пътната агенция

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е натрупала задължения в размер на 752 милиона евро към фирми изпълнители. Данните бяха изнесени от служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов след днешното редовно заседание на Министерския съвет. Според него институцията страда от изключително лошо планиране и разходва публичния ресурс неправилно.

Структура на дълговете

Според представената от служебния кабинет разбивка, финансовият дефицит в агенцията е формиран от няколко пера. Най-големият дял – 528 милиона евро, са задължения за надвишени възлагания по вече изпълнени договори. Други 168 милиона евро се дължат по спогодби в периода между 2018 и 2020 година, а останалите 55 милиона евро представляват главници и лихви по загубени съдебни дела.

"За следващите три месеца АПИ разполага с бюджет от 200 милиона евро, разпределен между поддръжка и ново строителство. Тези факти говорят най-малкото за много лошо планиране, заявяване и разходване на публичния ресурс и повдигат съмнение за други нередности", заяви Николай Найденов, цитиран от "NOVA".

Организационни провали

Проблемите в агенцията не се изчерпват само с финансовите дефицити. Като пример за управленска немощ регионалният министър посочи подготовката за международното спортно състезание "Giro d’Italia". Въпреки че още през ноември 2025 година АПИ и организаторите са извършили съвместен оглед на маршрута, Найденов отчита сериозни слабости в изпълнението на техническите изисквания и задания за престижната обиколка.

Съмнения за корупция

Темата за ефективността на пътната агенция беше повдигната по-рано и от служебния министър-председател Андрей Гюров. Премиерът постави под сериозно съмнение начина, по който се усвояват средствата, особено на фона на тревожните данни за жертвите на пътя.

Той вече изиска подробен доклад от регионалния министър за резултатите от проверките в АПИ заради съмнения за корупционни практики и некачествени ремонти. Гюров беше категоричен, че сериозни бюджети, планирани за години напред, са изразходвани в изключително кратък срок, без това да доведе до реално повишаване на сигурността по българските пътища.