Великият български революционер, писател и журналист прекара последните дни от живота си в Русе

На 7 ноември 1834 година в Копривщица се ражда един от най-значимите български възрожденци – Любен Стойчев Каравелов. Роден в заможното семейство на бегликчията Стойчо Каравела и Неделя Доганова, той израства в среда, която му дава възможност да получи добро образование и да развие любов към книгите и знанието.

Първоначално младият Каравелов учи в килийното училище в родния си град, а по-късно продължава образованието си в класното училище на Найден Геров. Пътуванията с баща му по търговските дела из българските земи и Сърбия му позволяват да събере богати впечатления за живота на българския народ, които по-късно оставят дълбок отпечатък в творчеството му.

Вместо да продължи семейния бизнес, Каравелов се записва като волен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там влиза в контакт с революционни руски автори и създава първите си стихове, разкази и повести.

Житейският път на Любен Каравелов е белязан от неуморна революционна дейност и силен патриотизъм. През май 1869 година той се установява в Букурещ, където по-късно, на символична дата – 7 ноември 1869 г., на собствения му рожден ден – започва да издава революционния вестник "Свобода". Вестникът се превръща в трибуна на прогресивната политическа емиграция и неофициален орган на Българския революционен централен комитет.

Именно с Васил Левски Каравелов полага основите на революционната организация, като на учредителното ѝ събрание в края на април и началото на май 1872 година е избран за председател на БРЦК. След трагичната гибел на Апостола обаче, разочарованието го кара да се оттегли от ръководните органи на движението.

След обявяването на Руско-турската война на 12 април 1877 година, Каравелов се завръща в България и служи на руските войски. Установява се в Русе, но здравословното му състояние рязко се влошава. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза, само няколко месеца преди свикването на Учредителното събрание в Търново.

Любен Каравелов оставя неизлечимо богато творческо наследство – повести, разкази, стихотворения, публицистични статии, етнографски проучвания. Неговото име се превръща в символ на борбата за национално освобождение и демократични идеали, а мисълта му продължава да вдъхновява поколения българи.