Слънчевият вятър създава вода на повърхността на спътника ни

Учените от НАСА потвърдиха 60-годишна теория за произхода на водата на Луната в най-реалистичния експеримент досега. Изследването показа, че слънчевият вятър директно създава вода в лунната почва чрез химични реакции между водородни атоми и кислород в минералите.

"Вълнуващото е, че само с лунна почва и основен компонент от Слънцето, което винаги изхвърля водород, има възможност за създаване на вода," заяви Ли Ся Йео, водещ изследовател в Центъра за космически полети "Годард" на НАСА.

Революционен експеримент с лунни проби

Екипът на Йео създаде уникална лабораторна установка, която за първи път съчетава симулиран слънчев вятър, вакуумни условия и молекулярен детектор в един апарат. За експеримента използваха истински лунен прах, събран от астронавтите на мисията Аполо 17 през 1972 година.

"Отне ни много опити, но си заслужаваше. След като всички възможни източници на замърсяване бяха елиминирани, научихме, че десетилетната теория за слънчевия вятър се оказва вярна," обясни Джейсън Маклейн, съизследовател в НАСА.

Как се образува водата на Луната

Процесът е относително прост, но революционен. Слънцето непрекъснато изхвърля потоци от заредени частици - предимно протони, които са ядра на водородни атоми. Тези частици се движат с скорост над един милион мили в час и постоянно бомбардират лунната повърхност.

Когато протоните от слънчевия вятър се сблъскат с повърхността на Луната, те улавят електрони и стават водородни атоми. Новообразуваните водородни атоми мигрират през лунния реголит и се свързват с кислород в минералите, образувайки хидроксил и водни молекули.

80 000 години за няколко дни

За да тестват теорията, учените първо изпекоха лунните проби, за да премахнат всякаква възможна вода. След това използваха миниатюрен ускорител на частици, за да бомбардират праха с имитиран слънчев вятър в продължение на няколко дни - еквивалент на 80 000 години въздействие на Луната.

Резултатите потвърдиха химическите промени в пробите и образуването на водни молекули. Особено интересно е, че процесът е цикличен - водата се отделя като пара в топлите дневни часове и се възстановява нощем, когато повърхността се охлажда.

Значение за бъдещите мисии

Откритието има важни последствия за програмата "Артемис" на НАСА, която цели връщане на астронавти на Луната, особено в района на Южния полюс. Водата е критичен ресурс не само за пиене, но и за получаване на кислород и ракетно гориво чрез разделяне на водорода и кислорода.

"С това, че слънчевият вятър непрекъснато подновява водата на Луната, процесът може да бъде устойчив източник за бъдещите мисии," подчерта Йео.

Изследването беше публикувано в списание Journal of Geophysical Research: Planets и представлява най-убедителното доказателство досега, че Слънцето играе активна роля в създаването на вода на най-близкия ни небесен съсед.