Та и ПП-ДБ така - Конституция!

Водещата новина (разбира се, за да се скараме пак - Трети март обслужва или не руската пропаганда) е, че предлагат Националният празник на Република България да е 24 май, именуван “Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.” Тоест кирилицата не е българска??? И това след тежките битки на патриотите в 44 НС изрично да бъде признат този чисто наш принос към световната цивилизация... Защо тоя отказ на жълтопаветните десни? Кого обслужват? Македонските претенции или руските панслависти?

Сигурно гузни от явното си дезертьорство по темата, предлагат прилична редакция на член 3, която говори за ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, Левски и Светите братя Кирил и Методий, но не споменава нищо за християнските ни корени. Явно, за да не засегнем Сараите...

Колкото до другата димка - ограничаване последователните мандати на кметовете - идеята не е лоша. Друг въпрос е два или три примерно да бъдат, но защо същото не важи за министрите? Или за депутатите? Нима централната власт не предполага още по-сериозни възможности за създаване на схеми и феодално-корпоративни зависимости?!

Вадят и зъбите на президента, задължавайки го да назначи за служебно правителство последното редовно, с което съвсем изпразват от смисъл прекия избор на тази институция.

При съдебната реформа - изненади няма: два отделни съвета на съдии и прокурори ще я имитират. Второ издание на първия напън на Христо Иванов от 2016-та, който няма да има по-добри резултати. Съдиите ще си избират сами своя съвет (с помощта на соросоидните си “професионални” организации), виж за прокурорите не е така.

Досега главният прокурор беше нарочен за символ на задкулисието, сега задкулисието в Народното събрание ще управлява прокуратурата. Шест от десет члена на прокурорския съвет ще се избират от политиците и ще са незаобиколими при избора на главния прокурор. Така ще има гарантиратирано 70% мнозинство в кадровия орган. Все пак, за да няма импровизации и да не се помисли някой от избраните за независим, Министърът на правосъдието ще може да предлага кандидат за главен прокурор и да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Президентът вече няма да издава указ и няма да може да върне неподходяща кандидатура за главен прокурор.

Тоест прокуратурата уж остава част от съдебната власт (което винаги съм твърдял, че е сбъркано), но е на ръчно командване от управляващите. Така хем е “независима”, хем този, от който зависи (политиците), не носи никаква отговорност...

Мисля, че към този “перфектен” проект няма да успеят да добавят нищо дори известни конституционалисти като Пеевски и Борисов, но да видим...

Искрен Веселинов