"Децата с увреждания не могат да влязат в масовото училище, не могат и да излязат на кварталните улици. Тогава, всъщност, човек разбира, че средата е негостоприемна. Ако интеграцията е едностранен процес, тя няма как да се случи".

Това обяснява Надежда Денева, експерт закрила на детето и социални услуги, предава news.bg

По думите й институцията е продукт, решение и резултат от онова, което го няма в общността. Според експерта след като не е налице промяна в общността, а са закрити домовете за деца, новоизградените институции ще бъдат подобни на старите.

Недостатъчна е възможността за прием на деца с увреждания или със затруднения в развитието, допълва Денева. Всяка от детските градини има квота за прием на деца със затруднения, но тя се заема от деца със хронични проблеми и по-леки здравословни проблеми. Така деца с тежки увреждания остават без достъп до детските градини.

Паралелно с това всички деца с увреждания са записани в масови училища, но центровете за социална и образователна подкрепа на практика не предоставят по-различна база от старото помощно училище по думите на Денева.

Политиката за закрила задължава работещите в образователната система да следват определени стандарти, принципни положения. В училище се нарича механизъм за действие при насилие. Той описва само процедурите, които трябва да се следват след получен сигнал за насилие на деца, а действията трябва да бъдат насочени към превенция, към процедури, за да не се стига до насилие, подчерта Денева.

Според нея, въвеждането на действащ механизъм е в компетентността на Министерство на образованието.

Образованието като система трябва да разпознае своята важна роля в грижата за детето, включително и неговата закрила. "Не може един социален работник да е отговорен за онова, което се случва в училище, няма как", категорична е Денева.