16 жилищни сгради са въведени в експлоатация в Русенска област

Общо 1 330 новопостроени жилищни сгради с 5 325 жилища в тях са въведени в експлоатация в страната през третото тримесечие на 2026 година, съобщават от Националния статистически институт в своя предварителен доклад за периода.

В официалната статистика обаче зее сериозна празнота за столицата, тъй като администрацията на район „Панчарево" е отказала да предостави информация на институцията. Въпреки липсващите данни от един от най-бързо застрояващите се столични райони, София остава абсолютен лидер по ново строителство, а в Североизточна България се очертават резки контрасти - област Разград е на дъното в страната по площ на новите домове, докато съседна Силистра оглавява националната класация.

Строителният бум по региони и бойкотът в София

Най-голяма строителна активност през летните месеци очаквано е регистрирана в област София (столица), където разрешение за ползване са получили 205 сгради с 1 893 отделни жилища в тях. Реалният брой на новите имоти в столицата е още по-висок, но отказът на районната администрация в „Панчарево" да изпълни задълженията си към Националния статистически институт изкривява пълната картина за региона.

Почти изравнен със столицата по брой нови сгради е Пловдив, където в експлоатация са въведени 202 постройки. Тяхната структура обаче е коренно различна — в пловдивските сгради има общо 480 жилища, което показва силен превес на еднофамилното строителство спрямо големите столични блокове. На трето място в страната се нарежда област Варна със 146 нови сгради, осигуряващи 545 нови жилища. Всички тези обекти са преминали успешно финалната фаза на строителния процес с одобрен приемателен протокол образец 16 или издадено разрешение за ползване съгласно наредбата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Къщите доминират над кооперациите

При типа на новото строителство се наблюдава категоричен превес на еднофамилните и малките сгради. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи, които представляват 76,8% от всички въведени в експлоатация постройки през третото тримесечие на 2026 година. Жилищните кооперации остават далеч назад с дял от 16,2 на сто.

По отношение на строителните технологии стоманобетонната конструкция е стандарт за бранша и обхваща 73,8% от новите сгради. С тухлена конструкция са изградени 23,2% от обектите, 2,6% попадат в графата с друга конструкция, а панелното строителство все още присъства символично на пазара с едва 0,4 на сто.

Купувачите и инвеститорите продължават да залагат основно на функционални маломерни и средни апартаменти. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи, които съставляват 37,8% от всички нови обекти. Веднага след тях се нареждат тристайните имоти с 35,6 на сто. Многостайните жилища с шест и повече стаи остават бутиков сегмент и формират най-ниския дял от едва 4,1%.

Рекордьори по простор в Силистра срещу тесни имоти в Разград

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на годината достига 534 800 квадратни метра, а чисто жилищната площ, която включва стаите и кухните с размер от поне 4 квадратни метра, възлиза на 383 200 квадратни метра. От началото на 2025 година Националният статистически институт прилага променена методология, при която като източник на информация за полезната площ служи общата площ на жилищата в сградата, докато до края на 2024 година тя се изчисляваше като сбор от жилищната и спомагателната площ.

На национално ниво средната жилищна площ на един нов дом през периода е точно 72,0 квадратни метра, но регионалните данни разкриват огромни диспропорции, особено в Северна България. Най-просторните нови домове в цялата страна са регистрирани в област Силистра, където средната жилищна площ достига внушителните 126,9 квадратни метра. На второ място по този показател е област София със 117,3 квадратни метра.

На обратния полюс са областите Бургас и Разград, където новите жилища са над два пъти по-тесни от силистренските. Най-малка средна жилищна площ в страната е отчетена по Южното Черноморие в област Бургас — едва 52,4 квадратни метра, което се обяснява с масовото строителство на ваканционни студиа. Веднага след нея се нарежда област Разград, където средната жилищна площ на едно новопостроено жилище е едва 57,3 квадратни метра.