Ново проучване разкрива драматичните последици от историческото слънчево изригване "Генън", което удари планетата ни през май 2024 година

Историческата геомагнитна буря, която връхлетя Земята на 10 май 2024 година, е предизвикала свиване на плазмосферата – част от защитния магнитен щит на нашата планета – до едва една пета от нормалния ѝ размер. Това показват данните от ново мащабно изследване, публикувано тази седмица в авторитетното списание "Earth, Planets and Space", съобщава Popular Science.

Учените са използвали данни от сателита "Арасе" (Arase), за да анализират последствията от събитието, което вече е известно в научните среди като бурята "Генън" (Gannon Storm) – наречена така в памет на водещия физик в областта на космическото време Дженифър Генън.

Драматично свиване на защитата

Плазмосферата е вътрешната част на магнитосферата на Земята, изпълнена с хладна плазма, която играе ролята на буфер срещу високоенергийните частици от Слънцето. Според новите данни, по време на пика на бурята през май 2024 година, този защитен слой е бил подложен на безпрецедентен натиск.

"Открихме, че бурята първоначално е предизвикала интензивно нагряване близо до полюсите, но по-късно това е довело до огромен спад на заредените частици в йоносферата", се посочва в доклада на изследователите, цитиран от SciTechDaily.

Обикновено плазмосферата се възстановява за ден или два след подобни събития. В случая с бурята "Генън" обаче процесът е отнел повече от четири дни – най-дългият период на възстановяване, наблюдаван някога от началото на мониторинга със сателита "Арасе" през 2017 година.

Феноменът "отрицателна буря"

Експертите описват случилото се като "отрицателна буря". При този рядък феномен нивата на частиците в йоносферата спадат драстично над огромни региони, след като високата температура променя химичния състав на атмосферата. Това обяснява и защо възстановяването на защитния слой е било толкова бавно и трудно.

Бурята от май 2024 година, наричана още "Бурята на Деня на майката", беше най-силната за последните две десетилетия (категория G5). Тя предизвика полярни сияния на необичайно ниски географски ширини, включително и над България, но новите разкрития показват, че невидимите последствия за околоземното пространство са били много по-сериозни от предполагаемото.

Рискове за технологиите

Свиването на плазмосферата и промените в плътността на йоносферата крият директни рискове за съвременните технологии.

"Това продължително смущение може да повлияе на точността на GPS системите, да попречи на сателитните операции и да усложни прогнозирането на космическото време", предупреждават учените в своето заключение.

Данните от изследването ще помогнат на инженерите да проектират по-устойчиви сателитни и навигационни системи, които да издържат на подобни екстремни събития в бъдеще.