Рибите бъркат цветните отпадъци с естествена храна и умират

Микропластмасата се е превърнала в своеобразен инвазивен вид, който агресивно превзема екосистемата на река Дунав, съобщават от БНТ в мащабно журналистическо разследване. Журналистите Милен Атанасов и Биляна Бонева, заедно с румънските си колеги Алина Саланти и Ана-Мария Станку, проследяват пътя на замърсяването от долното течение на реката до Черно море, където ежедневно се изливат над 4 тона плаваща пластмаса. Проблемът е видим не само на повърхността – миниатюрните полимерни частици се прокрадват в хранителната верига, застрашавайки водните организми и хората.

Лабораторни доказателства в Шумен

Проверката на реалното замърсяване започва с бяла мряна, уловена край Белене и изследвана в лабораториите на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Под ръководството на проф. Николай Начев и проф. Цветеслава Иванова учените анализират тъкани от кожата, хрилете, чревния тракт и хайвера на рибата.

"Ние тук имаме техника, ноу-хау и развита технология за изследване на микропластмасите в околната среда и в организмите. Понеже темата е изключително актуална, тепърва тече така нареченото първично натрупване на данни", обяснява проф. Николай Начев.

Резултатите от стереомикроскопа са стряскащи – във всички проби от месото и органите на мряната се откриват нишковидни и неправилни пластмасови частици, някои с размери под 20 микрометра (нанопластмаса). Проф. Цветеслава Иванова подчертава, че приравнено към теглото на 2-килограмова риба, общото количество натрупана пластмаса е огромно.

Плаващи "хапки" мамят хищниците

Микропластмасата попада в организмите на рибите чрез измама. Тъй като речните обитатели имат отлично зрение, те често бъркат цветните полимерни фрагменти с естествена плячка. Допълнителен фактор са химичните модификации на пластмасата във водата, които излъчват специфични аромати и привличат рибите.

Погълнатите частици задръстват чревния тракт и създават фалшиво чувство за ситост, което води до физическо отслабване. Натрупаните токсини проникват по кръвен път до месото, а чрез филтрирането на водата се отлагат и в хрилете. Най-тревожни са данните за наличие на пластмаса в хайвера, което според учените може да забави растежа на поколенията и да предизвика ДНК мутации.

Заплахата поразява и хората

Проф. Николай Начев предупреждава, че акумулираната пластмаса преодолява биологичните филтри и при бозайниците, включително при човека.

"Натрупват се в организмите, които ползваме за храна. Страхувам се, че ще се наложи да си комуникираме с клиничните науки в следващия етап. Следващият много важен отговор трябва да даде медицината, за да каже какво е физиологичното влияние на тези частици за тялото", категоричен е преподавателят.

Делтата на Дунав и Черно море

Мащабът на кризата се потвърждава и от проучвания в Румъния. Учени от университета "Дунареа де Йош" в Галац са изследвали 23 вида водни организми и установяват, че над 90% от тях съдържат пластмасови частици. В същото време тръстиковите масиви в Дунавската делта действат като естествени депа, задържайки огромни количества отпадъци, които влошават качеството на водата и убиват биоразнообразието.

Въпреки тази естествена бариера, тонове боклук достигат до Черно море. Изследване на Института "Григоре Антипа" в Констанца сочи, че близостта до устието на Дунав е фатална за морската фауна – пластмасови частици са открити в 93,3% от цацата и рапаните и в 66,7% от мидите по румънското крайбрежие.