Българското крайбрежие остава по-чисто от румънското заради морските течения, но 4.2 тона отпадъци влизат в морето всеки ден

Почти всяка риба, уловена в северната част на Черно море, вече върви с гарнитура от пластмаса. Шокиращи данни от Националния институт за морски изследвания "Григоре Антипа" в Констанца разкриват мащаба на екологичната катастрофа, която се разиграва точно на север от българската граница.

Менюто: Цаца с полимери

Новото проучване на румънските учени, цитирано от Digi24 и Adevarul, показва безпрецедентни нива на замърсяване в най-масовите видове морска храна. Статистиката е безпощадна:

• 93.3% от цацата и рапаните съдържат микропластмасови частици.

• 66.7% от мидите са филтрирали и задържали пластмасови фрагменти.

Частиците са с размер под 5 милиметра и според изследователите, рискът те да попаднат директно в човешкия организъм е съвсем реален, особено при консумация на видове, които се готвят цели.

Дунав – конвейерът за боклук на Европа

Основният виновник за тази статистика не са румънските туристи, а река Дунав. Институтът "Григоре Антипа" посочва, че близостта до делтата на реката е решаващият фактор. Всеки ден Дунав "доставя" в Черно море зашеметяващите 4.2 тона пластмасови отпадъци, събрани по целия път от Шварцвалд до Констанца.

Това превръща северното крайбрежие в своеобразно сметище на Европа, където теченията концентрират отпадъците.

Българската връзка: По-чисти, но не и защитени

Ключов момент в доклада е сравнението с българското Черноморие. Румънските учени са съпоставили своите проби с данни от Варна и Бургас. Резултатът показва по-висока честота на микропластмаса в румънските води спрямо българските.

Това се обяснява с географската "прегръдка" на теченията, които отнасят голяма част от дунавските води директно към румънския шелф, докато българският бряг остава частично пощаден от най-тежкия директен приток. Въпреки това, морето е затворена система и пластмасата, която се разгражда между 200 и 400 години, рано или късно става проблем за цялата екосистема.

Скритата цена

Докато учените предупреждават за здравето, икономическата логика сочи друг риск – потенциален удар върху риболовната индустрия. Ако замърсяването продължи с тези темпове, Черно море рискува да загуби статута си на източник на качествена храна, превръщайки се в токсичен резервоар. Въпросът "Кой плаща сметката?" остава отворен, докато държавите по горното течение на Дунав продължават да изхвърлят отпадъците си безнаказано.