Българските компании могат да разработват дронове, изкуствен интелект и киберзащита с европейски средства

България разполага със сериозен индустриален, технологичен и научен капацитет за надграждане на своята отбранителна индустрия, но превръщането му в реални продукти изисква целенасочени инвестиции и тясно партньорство с бизнеса. Това заяви заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова по време на кръгла маса „Трансфер на технологии, иновации и стратегии в отбраната“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщават от пресцентъра на ведомството. На форума институциите, академичната общност и компаниите обсъдиха конкретните стъпки за модернизиране на сектора и привличане на нови капитали.

Връзката между науката и реалното производство

Основното предизвикателство пред сектора остава скъсяването на пътя от лабораторните разработки до серийното производство в заводите. Според заместник-министъра държавата трябва да води последователна политика и активен диалог с предприятията, за да създаде работещи условия за внедряване на нови технологии.

„България разполага със значителен индустриален, технологичен и научен потенциал за развитие на отбранителната индустрия“, посочи Михаела Карадимова по време на дискусията в УНСС. Тя уточни, че за да заработи ефективно връзката между научните организации, университетите и фабриките, са необходими три ключови елемента — целеви инвестиции, пряк достъп до производствена инфраструктура и добре подготвени кадри.

Шанс за малките фирми чрез европейските фондове

Сериозен тласък за родните производители дават новите финансови и стратегически механизми на Европейския съюз. Карадимова обърна специално внимание на възможностите, които се разкриват пред страната ни чрез Европейския фонд за отбрана, Програмата за европейската отбранителна индустрия и инициативата SAFE. Тези инструменти позволяват на българските заводи не просто да модернизират мощностите си, но и да изградят съвместни производства с чуждестранни партньори и да влязат директно в европейските вериги за доставки.

Най-голяма гъвкавост и потенциал за растеж в тази нова среда имат малките и средните предприятия. По думите на заместник-министъра точно те могат да предложат конкурентни иновативни решения във високотехнологични ниши като изкуствения интелект, безпилотните системи, киберсигурността и защитените комуникации. За да се възползват от европейското финансиране обаче, родните технологични компании трябва да търсят активни международни партньорства и да участват директно в общоевропейските проекти.