Десет технологични компании привлякоха над 224 милиона евро от Брюксел

Българската космическа компания EnduroSat зае първото място по привлечен публичен капитал в цяла Европа за първите девет месеца на 2026 година с одобрено финансиране от 34,5 милиона евро, съобщават от изданието EU-Startups, позовавайки се на официални данни от Европейския съвет за иновации (EIC). Класацията обхваща общо 85 инвестиционни сделки, сключени между януари и септември, като само водещите десет технологични предприятия на континента са концентрирали ангажименти за приблизително 224,1 милиона евро.

Пробивът на българските сателити и новите заводи

Основаната през 2015 година от предприемача Райчо Райчев компания изпреварва водещи научни и индустриални центрове от Германия, Франция и Нидерландия. Финансовият ангажимент от фонда на Европейския съвет за иновации в размер на 34,5 милиона евро е официално подписан на 17 август 2026 година. Българският производител спечели доверието на европейските институции и частните фондове чрез своя бизнес модел "сателит като услуга". Тази система позволява на научни екипи, корпорации и държавни клиенти да осъществяват пълноценни космически мисии в орбита, без да се налага сами да проектират, конструират и изстрелват собствени летателни апарати.

Европейското финансиране от август послужи като ключов катализатор за обявения през септември 2026 година инвестиционен рунд на EnduroSat на обща стойност 182 милиона евро (205 милиона долара). По официални данни на компанията тя вече е извела в орбита 103 сателита и е доставила над 200 апарата за мисии по целия свят. Със свежия капитал дружеството разработва ново поколение по-големи спътници от своята линия FRAME с маса от 200 килограма до няколко тона, изгражда висококапацитетна производствена база в Съединените щати и развива проект за 100 милиона евро върху бившето летище в софийското село Доброславци чрез дружеството "Старбейс Юръп" за създаване на голям европейски космически и отбранителен център.

"Визията остава непроменена: да демократизираме достъпа до космически данни. По-честият и по-евтин достъп до орбита разширява кръга от компании, които могат да се възползват от космическите технологии", коментира основателят и главен изпълнителен директор на EnduroSat Райчо Райчев при привличането на есенното финансиране.

"Ние подкрепяме основатели с реално техническо предимство и оперативно лидерство, способни да превърнат това предимство в мащабно производство", посочва Стивън Маркъс, съосновател и управляващ партньор във фонда Riot Ventures, който е сред инвеститорите в компанията.

Кои са останалите лидери в европейската десетка

Веднага след българския първенец на втора позиция се нарежда германската компания Reverion с привлечени 33,3 милиона евро по две отделни инвестиции от юни и август 2026 година. Създадена през 2022 година като технологично разклонение на Техническия университет в Мюнхен, фирмата конструира обратими електроцентрали. Те произвеждат електричество от биогаз и водород, но могат да работят и в обратен режим, за да съхраняват излишната енергия от мрежата, като през септември дружеството затвори общ инвестиционен рунд за 154,2 милиона евро.

Третото и четвъртото място се поделят с по 30 милиона евро от две компании в сферата на квантовите технологии и ядрения синтез. Френската Pasqal, основана през 2019 година с участието на нобеловия лауреат по физика за 2022 година Ален Аспе, разработва квантови компютри с неутрални атоми, управлявани чрез лазери. Тя получи европейския капитал на 30 януари 2026 година, а през август излезе на американската технологична борса Nasdaq. Същата сума от 30 милиона евро през май 2026 година привлече и германско-американският стартъп Focused Energy ca част от рунд за 213 милиона евро. Компанията използва мощни лазери за чиста енергия от ядрен синтез и планира през 30-те години на века да построи търговска електроцентрала в германския град Библис.

Петата и шестата позиция са заети от нидерландски развойни компании. Производителят на фотонни интегрални схеми SMART Photonics получи 25 милиона евро през май 2026 година за разширяване на европейското производство на чипове в Айндховен, които пренасят информация чрез светлина вместо електричество и обслужват телекомуникациите, центровете за данни и инфраструктурата за изкуствен интелект. Шеста е основаната през 2020 година биотехнологична фирма Leyden Labs с 20 милиона евро от април 2026 година (част от общ рунд за 40 милиона евро през юни) за разработката на назални спрейове, които доставят антитела директно в дихателните пътища срещу грип и коронавируси.

Квантови процесори, екологични самолети и стеларатори

Втората половина на класацията се доминира от френската научна екосистема. На седмо място с 14 милиона евро, отпуснати през юли 2026 година, е френската компания Quandela. Тя създава фотонни квантови компютри, използващи частици светлина за обработка на данни, като през април 2026 година вече инсталира своята машина Lucy в изчислителния център на френската Комисия за атомна енергия (CEA).

Последните три места в десетката си поделят финансиране от по 12,5 милиона евро от Европейския съвет за иновации. На осма позиция е базираната в Тулуза самолетостроителна компания AURA AERO, подкрепена през март 2026 година, за да разшири в Европа и САЩ производството си на регионални хибридно-електрически самолети с ниски вредни емисии. Девета е друга френска разработка – Quobly, възникнала като проект на институтите CEA-Leti и CNRS, която през май 2026 година взе средства за своите квантови процесори на основата на силиций, пригодени за по-лесно масово индустриално производство.

Десетката затваря мюнхенската компания Proxima Fusion, отделена през 2023 година от Института по физика на плазмата "Макс Планк". Нейният ангажимент от 12,5 милиона евро от юли 2026 година е част от рекорден за европейската индустрия за ядрен синтез инвестиционен рунд на обща стойност 411 милиона евро за изграждане на термоядрени реактори със стеларатори, удържащи горещата плазма чрез магнитни полета.

Разпределението на тези 224,1 милиона евро очертава четирите стратегически стълба, чрез които Европейският съюз търси технологична независимост от външни пазари: квантовите изчисления (Pasqal, Quandela и Quobly), чистата енергия и ядрения синтез (Reverion, Focused Energy и Proxima Fusion), достъпните космически технологии под лидерството на българската EnduroSat и превантивните биотехнологии (Leyden Labs).