Историята на един от най-спорните символи на тоталитарната епоха в България

На 10 юли 1949 година в центъра на София завършва строителството на мавзолея на Георги Димитров - сградата, която ще се превърне в символ на комунистическия режим в България. Построена за рекордните 6 дни, тя просъществува половин век, за да бъде разрушена през 1999 година след 7 дни ожесточена битка с взривчатки и булдозери.

Веднага след смъртта на първия комунистически лидер на България на 2 юли 1949 година в Москва, Министерският съвет на Народна република България взема светкавично решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей. Задачата изглежда невъзможна - за една нощ централната архитектурно проектантска организация трябва да изготви проект, а строителството да приключи до 10 юли, когато балсамираното тяло ще пристигне от СССР.

Рекордното строителство

Архитект Георги Овчаров получава задачата в 22:00 часа в деня на смъртта на Димитров. До 12:00 часа на следващия ден той трябва да представи готов проект. "Първоначално съм проектирал сграда в свой стил с дорийски колони, но Политбюро на ЦК на БКП не одобрява проекта и ме принуждават да го опростя", разказва по-късно архитектът.

В строителството участват над 600 работници, които работят денонощно в три смени. Строителните войски под ръководството на генерал Иван Винаров осигуряват ресурсите и организацията. На 10 юли 1949 година, точно 6 дни след започването, мавзолеят е готов да приеме тялото на Георги Димитров.

Център на култа към личността

В продължение на 40 години мавзолеят се превръща в център на държавния церемониал. Чуждестранни делегации полагат венци, партийното ръководство приема парадите от трибуната на сградата, а хиляди българи минават покрай стъкления саркофаг с балсамираното тяло.

Сградата е оборудвана с модерна климатична система, поддържаща точна температура от 17 градуса. В подземията се извършват регулярни процедури по поддържане на мумията - два пъти седмично тялото се снижава за овлажняване, а веднъж на година и половина се прави пълна ребалсамация по съветски протокол.

Краят на една епоха

След политическите промени през 1989 година мавзолеят остава без функция. На 18 юли 1990 година тялото на Георги Димитров е извадено, кремирано и погребано в Централните софийски гробища. През 1992 година Столичният общински съвет взема решение за разрушаване на сградата, но процесът се забавя с години заради липса на средства и обществени дебати.

Седемдневна битка с бетона

През август 1999 година правителството на Иван Костов решава да сложи край на спора. Министър Евгений Бакърджиев получава задачата да разруши символа на тоталитаризма. На 21 август в 14:37 часа проехтява първият взрив, наблюдаван от премиера и кмета на София от терасата на Партийния дом.

Но мавзолеят оказва неочаквана съпротива. Дебелината на стоманобетонната конструкция надхвърля 140 сантиметра, а сградата само се наклонява без да рухне. Следват още шест дни взривове, използване на булдозери и специална техника. Едва на 27 август 1999 година мавзолеят е окончателно сравнен със земята.

Наследството

Днес на мястото на мавзолея се намира открито пространство, но подземните нива са запазени. През 2018 година Столичната община решава те да станат част от музеен квартал - първият етаж ще се превърне в галерия, а останалите два ще служат като хранилища.

Историята на мавзолея остава символична за прехода на България от тоталитаризъм към демокрация - построен за 6 дни като израз на властта, той е разрушен за 7 дни като знак за нейното падение.