Ядреният експерт разкрива детайли за информационното затъмнение през 1986 година

Пълната липса на навременна информация и неадекватната реакция на тогавашната власт са причинили масово облъчване на българското население след аварията в съветската АЕЦ "Чернобил". Детайли за първите дни след катастрофата разкри председателят на борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй" проф. Георги Касчиев, който по това време работи като дежурен експерт в родната централа.

Първите сигнали и информационното затъмнение

Българските ядрени специалисти не са разполагали с никаква предварителна информация за мащабите на инцидента. Според проф. Касчиев, единственото съобщение на родна територия е било кратко каре във вестник "Дума", което е омаловажавало събитието, свеждайки го до обикновен пожар, който вече е овладян.

"Сърбите предаваха цялата информация, която имаше за аварията. Действително първият сигнал, че нещо е станало дойде от Швеция и Финландия, тъй като техните лаборатории улавят във въздуха радиоактивни частици с огромна активност. Техният анализ показа, че не е било взрив на ядрена бомба, а на ядрена централа", заяви Георги Касчиев, цитиран от bTV.

Радиационният пик у нас

Експертът очертава пътя на радиоактивните облаци, които първоначално са се насочили на север, но два дни по-късно са променили траекторията си към България и Сърбия. Те навлизат на територията на Козлодуй вечерта на 1 май 1986 година.

На следващата сутрин, когато проф. Касчиев застъпва на дежурство, измерванията показват стряскащи резултати – радиационният фон в района на българската централа е бил 10 пъти над нормалните стойности. Ситуацията се усложнява допълнително от валежите, които свалят радиоактивните частици директно върху почвата и реколтата, концентрирайки ги по високите места.

Замърсените храни и липсата на мерки

Въпреки че щабът в София е получавал пълната информация за радиационната обстановка още на 2 май, държавният апарат не предприема действия за предпазване на цивилното население. Единствено ръководството на армията е въвело вътрешни мерки за защита на военнослужещите.

По думите на експерта, елементарни ограничения са можели да спасят хиляди българи от външно и вътрешно облъчване. Най-голямата заплаха е била консумацията на пресни зеленчуци и месо по време на майските празници и Гергьовден.

"След 6-7 май, когато вече се разбра, че има нещо, хората започнаха да носят за измервания салати, ягоди, агнешко. Всичко светваше в червено след няколко секунди", разказва проф. Касчиев. Той подчертава, че радиоактивният йод се абсорбира изключително бързо от щитовидната жлеза при вдишване, което го превръща в най-голямата невидима опасност в първите дни след аварията.