Бившият дипломат призовава за съхраняване на архитектурното наследство и критикува липсата на протести от страна на студентите и професорите

Илиан Василев отправи остра критика към съвременното строителство в България, сравнявайки го с историческите разрушения от османско време. В публикация във Фейсбук той изрази недоволството си от подмяната на традиционната архитектура с модерни сгради от стъкло и метал.

"Толкова скучни са тези съвременни архитекти и техните възложители! Само съпоставете – малката стара сграда, с нейната изтънчена архитектура, с детайлите, които носят дъха на време и култура… Изящество, стил, памет! А около нея – стъкло и метал, без душа, без история", пише Василев в профила си.

Анализаторът обвинява съвременните строители, че не се научават да реставрират и да се вдъхновяват от историческите образци. Според него днешните архитекти "блъскат стъкло и бетон, натрапват грозота и посредственост, и накрая се самопровъзгласяват за иновативни".

Паралел с историческите разрушения

Василев прави паралел между османските разрушения в миналото и съвременното отношение към архитектурното наследство. "Османското нашествие разруши безброй дворци, крепости, манастири. Цяло културно наследство – заличено. Но проблемът е, че тази разрушителна логика, този манталитет на башибозук, не е останал в миналото", посочва той.

Анализаторът смята, че заради дефицитното историческо наследство в България е още по-важно да се съхранява всяко късче история. "Именно защото историческото ни наследство е дефицитно, трябва да се отнасяме с уважение и пиетет към всяка възможност да го съхраним, реставрираме, възродим", подчертава той.

Критика към институциите

В края на публикацията си Василев поставя въпроса кой носи отговорност за архитектурните решения в градовете. "Кой приема тези проекти? Кой решава от името на обществото какво да бъде построено и какво да бъде разрушено?", пита риторично той.

Особено остра критика анализаторът отправя към студентите и професорите от Художествената академия за липсата на протести срещу унищожаването на архитектурното наследство. "Къде са студентите, къде са професорите в Художествената академия, къде са протестите им? Нали те са първите, чието чувство за естетика, за памет и отговорност трябва да сработи?", завършва Василев.