Главният икономист на КНСБ смеси икономиката с културните войни в остра позиция

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов излезе с остра критика срещу глобализацията и съвременния модел на управление, обявявайки либералната държава за намираща се в клинична смърт. В своя позиция във Facebook днес той призова за радикално завръщане към националната държава и реалната икономика, като се обяви в защита на хората на физическия труд. Въпреки силния социален патос на синдикалиста, икономически анализатори забелязват класическо отклоняване на вниманието – вместо да се търсят пазарни решения за повишаване на доходите, експертът използва популистки аргументи от арсенала на културните войни.

Културни войни вместо икономика

Авторът остро критикува фокуса на съвременното общество върху професии като брокери и инфлуенсъри, като директно иронизира темата за свободата на половото самоопределяне. "Свободата не е в това да избереш от 72 пола. Свободата е в това да имаш хляб на масата, сигурност в дома и правото да кажеш, че небето е синьо, без да те обявят за фашист", заявява категорично Костов.

Тази реторика обаче умело прикрива факта, че именно отворените граници на Европа, които са основен продукт на критикуваната от него глобализация, осигуриха правото на стотици хиляди българи да работят при в пъти по-добри условия. Смесването на реалните икономически дефицити с темата за "72-та пола" работи отлично за мобилизиране на консервативни симпатии. То обаче не дава логичен отговор на въпроса защо трудовите права в България често остават само на хартия, въпреки дългогодишното институционално присъствие на синдикатите.

Рисковете на протекционизма

Според икономиста процесите на отваряне на пазарите са се провалили. "Либералната държава забрави тези хора – работниците, производителите, тези с мазолите по ръцете. Светът се разпада на пиксели", допълва главният икономист на КНСБ.

Призивът му за категорично връщане към националната държава и изоставяне на глобалните мрежи крие огромни рискове точно за "хората с мазолите". Практиката категорично доказва, че при една малка и отворена икономика като българската, икономическият национализъм създава местни олигополи, убива здравословната конкуренция и води до неконтролируем скок на цените. Докато експертите вещаят краха на неолибералния модел, обикновените работници се оказват тези, които плащат сметката за всяко икономическо "затваряне" под формата на много по-скъпа потребителска кошница.