Стресът в работата коства 400 милиона евро годишно на икономиката ни
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Всеки втори служител в страната страда от хронично напрежение
Българската икономика губи по 400 милиона евро всяка година заради изплащане на обезщетения и болнични, предизвикани от стрес на работното място. Това става ясно от съвместно проучване на Българската стопанска камара, Министерството на труда и социалната политика и КНСБ.
Липса на признание и преумора
Според анализа на работодателските и синдикалните организации всеки втори работещ в страната се намира в състояние на напреднал или хроничен стрес. Най-сериозният фактор за това напрежение е липсата на достатъчна оценка и признание за положените усилия, което се посочва от 60 процента от анкетираните.
Половината от участниците в допитването определят прекомерното натоварване и нереалистичните срокове за изпълнение на задачите като основен проблем. Конфликтите и влошената работна атмосфера засягат 45 на сто от хората, а сходен процент се оплакват от непредвидимост и несигурност в служебните задължения. Данните сочат, че най-високи нива на професионален стрес са регистрирани в секторите на здравеопазването и културата.
Пътят към професионално прегаряне
Експертът от Българската стопанска камара Томчо Томов обяснява, че служителите масово изпитват емоционално изтощение и неспособност за възстановяване.
"Чувства се хронична преумора, неспособност за възстановяване, емоционално изтощение, загуба на работоспособност, проблеми в общуването. Възниква и бърнаут – състояние, при което работещият вече не е способен да се ангажира нормално с работата си", уточнява Томов.
Здравни и икономически последици
Отрицателният ефект върху икономиката не се ограничава само до преките финансови загуби, но удря директно върху качеството на работната сила, която и без това е силно дефицитна на пазара на труда.
По думите на Томов около 37 процента от работещите имат хронични заболявания, като голяма част от тях са пряко свързани със стреса. За справяне с проблема служителите настояват най-вече за справедливо оценяване и адекватно възнаграждение, гъвкаво работно време, по-добра организация на труда и ефективно управление на конфликтите, които да осигурят баланс между личния и професионалния живот.























