Политологът вижда повторение на „Царския модел“ от 2001 година, но предупреждава за капаните на абсолютното мнозинство

Оставката на президента Румен Радев и заявката му за директно участие в партийния живот не е акт на саможертва, а пресметнат ход за политическо оцеляване. Това стана ясно от анализа на политолозите Любомир Стефанов и Милен Любенов в ефира на NOVA тази вечер. Според експертите, държавният глава действа под натиска на времето и променящата се политическа конюнктура, която скоро може да го направи ирелевантен.

Опортюнизъм или спасение?

Любомир Стефанов бе категоричен, че моментът за излизане на политическата сцена е внимателно подбран, но не от принципни съображения, а от страх.

"Вероятно той е усетил, или му е било подсказано от хората около него, че политическият влак може да отмине," заяви Стефанов, цитиран от NOVA. Според него възможностите за подобен "драматичен жест" са ограничени във времето и Радев се опитва да капитализира натрупаното доверие, преди то да ерозира.

Анализаторът предупреди, че проектът ще бъде силно персонифициран, което крие рискове. "Подозирам, че това, което Румен Радев ще ни сервира, ще бъде фокусирано изцяло върху неговата фигура," коментира Стефанов и допълни, че гражданите вече са по-зрели и търсят не само месия, а работещ екип за управление.

Сянката на "Царя" и рискът от вакуум

От своя страна политологът Милен Любенов направи директен паралел със ситуацията от 2001 година, когато Симеон Сакскобургготски помете политическата система с НДСВ.

"Това сме го виждали много пъти назад във времето," припомни Любенов, цитиран от медията. Според него Радев разчита именно на ефекта на "последния спасител", който влиза в битката месеци преди вота.

Любенов прогнозира, че формацията на Радев вероятно ще бъде победител, но постави под съмнение способността ѝ да управлява сама. "Вероятно целта, която си поставя Радев, е да се доближи до абсолютното мнозинство," отбеляза той.

Тази амбиция обаче се сблъсква с реалността на 2026 година – фрагментиран парламент и избиратели, уморени от "спасители", които не носят решения, а само нови избори. Липсата на ясна идеология и екип, отвъд фигурата на президента, остава най-големият подводен камък за новия проект.