Михаил Миков: Общественото очакване към Радев е изкуствено напомпано
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 1
Бившият председател на парламента вижда риск в липсата на ясна платформа на новата формация
Обществените надежди към новия политически проект на президента в оставка Румен Радев са прекалено завишени и почиват на личностен култ, а не на реална политика. Това предупреждение отправи бившият председател на Народното събрание Михаил Миков в ефира на NOVA NEWS. Според него политическата сцена в България навлиза в опасна фаза на "месианство", която напомня за събитията от 2001 година, но при много по-рискови условия.
"Общественото очакване е напомпано с новоизгряваща звезда. Макар че Радев е в българската политика в последните години, на парламентарната сцена това е нова формация", заяви Миков, визирайки липсата на опит на новата структура в реалния парламентарен живот.
Сянката на миналото и рискът от популизъм
В своя анализ Миков направи директен паралел между сегашната ситуация и появата на НДСВ и Симеон Сакскобургготски през 2001 година. И в двата случая става дума за фигури, които влизат в политиката с огромен кредит на доверие и без ясна партийна структура зад гърба си. Разликата обаче е фундаментална.
"Тогава партиите имаха политически платформи, споровете се въртяха повече около политика. Днес политиката е на личностна основа", подчерта бившият лидер на БСП. Тази трансформация на политическия живот крие сериозни рискове – когато дебатът за идеи се замени от сблъсък на личности, управлението става непредсказуемо и зависимо от рейтинга на един човек.
Илияна Йотова поема руля в мъглата
В условията на политическа турбуленция и предстоящи предсрочни избори, ролята на вицепрезидента Илияна Йотова става ключова. Според Миков тя притежава необходимите качества да преведе страната през този труден период. "Още не е ясно какви възможни парламентарни коалиции ще се формират", допълни той, подчертавайки пълната неяснота пред бъдещото управление.
Липсващият център
Най-тревожната констатация на Миков е свързана с разпадането на политическия център. Ако през 2001 година е имало пространство за центристка политика, то днес поляризацията е толкова силна, че "трудно можем да говорим за център". Това създава вакуум, който лесно може да бъде запълнен от крайни популистки решения в опит да се оправдаят "напомпаните очаквания" на избирателите.






















