Енергоемките отрасли, транспортът и износът поемат най-тежкия ценови удар при пазарен шок

Поскъпването на суровия нефт и природния газ с 10% води до повишаване на потребителските цени в България в диапазона от 0,53% до 0,89% при пълно прехвърляне на разходите върху крайните клиенти, показва икономически анализ на Любомир Дацов. Изследването е изготвено по ценовия модел „разходи–продукция“ и се базира на официалните таблици „Ресурси–Използване“ на Националния статистически институт за периода от 2018 до 2022 година при базова 2022 година. Според разчетите на икономиста по-реалистичната оценка за българския пазар се доближава до горната граница от близо един процент, а при по-сериозен ценови шок от 30% общото поскъпване за домакинствата достига между 1,6% и 2,7%.

Прекият удар през бензиностанциите и скритата вълна по веригата

Макар на пръв поглед общият инфлационен ефект да изглежда умерен с ценова еластичност между 0,05 и 0,09, реалната тежест за семейните бюджети зависи пряко от поведението на пазара на горива. В своя анализ Любомир Дацов разглежда два основни варианта за развитие на цените. При първия, обозначен като Сценарий А, поскъпват единствено суровият нефт и природният газ, докато цените на местните горива се определят само от производствените разходи на рафинерията. При втория и много по-близък до реалността Сценарий B цените на рафинираните нефтопродукти — както от местно производство, така и от внос — също нарастват с 10%, следвайки световните борсови котировки и така наречения импортен паритет.

Когато горивата по бензиностанциите директно следват световните пазари, прекият ефект върху разходите на домакинствата за горива и газ скача над три пъти — от скромните 0,12% при първия сценарий до 0,42% при втория. Истинският двигател на поскъпването обаче остава скрит във веригите на доставки. Косвеният ефект върху всички останали стоки и услуги добавя между 0,40% и 0,47% към крайната инфлация, тъй като по-скъпата енергия неизбежно се калкулира в транспорта, производството на храни и строителните материали.

Съпоставката на основните макроикономически показатели при десетпроцентен скок на петрола показва, че домакинствата са значително по-уязвими от държавния сектор и бизнеса. Докато потребителските цени се покачват с 0,53% при първия и с 0,89% при втория сценарий, цените на инвестициите (бруто образуване на основен капитал) нарастват съответно с едва 0,28% и 0,34%. Още по-слабо е влиянието върху правителственото потребление, където поскъпването е между 0,20% и 0,30%. Причината според анализа на Любомир Дацов е структурна: гражданите купуват пряко автомобилни горива и енергия за отопление, докато разходите на държавата са съставени основно от публични услуги с висок дял на човешкия труд. Междувременно средните цени на производител у нас се повишават в рамките на 0,64% до 0,81%, но най-чувствителен се оказва българският износ. Експортните цени скачат с между 1,12% и 1,48% заради големия дял на горивата и химическите продукти във външната ни търговия.

Кои сектори плащат най-високата цена и защо поскъпват храните

Ценовият удар от по-скъпия петрол и газ не се разпределя равномерно в икономиката, а се стоварва концентрирано върху няколко енергоемки отрасъла. Най-силно засегнати са производството на цимент, стъкло и други неметални минерални продукти, както и химическата промишленост — и в двата сектора цените скачат с по 3,1% при десетпроцентен шок, тъй като природният газ там е едновременно базово гориво и незаменима суровина.

Веднага след тежката индустрия се нарежда транспортният сектор. При сухопътния транспорт оскъпяването достига 2,7%, а при водния и въздушния транспорт — около 1,9%. При превозвачите разликата между двата изследвани сценария е особено голяма, защото рафинираните горива формират основната част от текущите им разходи. Електрическата и топлинната енергия от своя страна поскъпват с около 1,7%.

Любопитна картина се наблюдава при отраслите, които на пръв поглед не зависят директно от нефта, но понасят сериозен вторичен удар. При водоснабдяването и добива на въглища например прекият ефект от суровината е под 0,3%, но общото поскъпване надхвърля 1,2% именно заради натрупаните разходи за по-скъп ток и транспорт. По сходен механизъм хранителните продукти на пазара поскъпват с между 0,7% и 0,8% — увеличение, което се формира почти изцяло по косвен път от нивата до рафта в магазина.

Загадката с рафинерията през годините и рамките на икономическия модел

Проследяването на данните за петгодишния период от 2018 до 2022 година разкрива интересна аномалия в структурата на разходите у нас. При реалистичния Сценарий B ефектът върху потребителските цени остава относително стабилен през годините: 0,91% през 2018 година, 0,90% през 2019 година, временен спад до 0,69% през пандемичната 2020 година заради срива в потреблението и цените на горивата, след което отново се връща на нива от 0,88% през 2021 година и 0,89% през 2022 година.

При теоретичния Сценарий А обаче числата се движат от 0,63% през 2018 година и 0,62% през 2019 година до 0,45% през 2020 година, 0,40% през 2021 година и 0,53% през 2022 година. Този спад през последните две изследвани години се дължи на рязко изменение в статистически отчетения дял на нефта и газа в общите разходи на рафинерията. Докато през 2018, 2019 и 2020 година суровината формира съответно 81,4%, 77,2% и 80,2% от разходите за преработка, през 2021 година този дял внезапно пада до 28,7%, а през 2022 година е 45,4%. Според анализа на Любомир Дацов това статистическо свиване вероятно отразява преминаването към схема на преработка на ишлеме, при която самият суров нефт не е собственост на рафинерията. Тъй като крайните цени на горивата в България на практика винаги следват световните котировки независимо от счетоводната схема на преработка, Сценарий B дава много по-точната оценка за реалния живот.

В методологичната част на изследването се посочва, че изчисленията обхващат 85 продуктови групи по цени на купувач, от които е изградена симетрична таблица „продукт по продукт“ според технологичния модел B на Евростат, като вносът е отделен пропорционално от местното производство. В използвания ценови модел на Леонтиев цената на суровия нефт и природния газ (класифицирани заедно в позиция 06) се задава като външна световна величина, а всички останали цени в икономиката се променят пропорционално на производствените си разходи.

Самият автор очертава и четири важни условности при разчитането на тези числа:

• Моделът измерва единствено първичния ценови удар при пълно прехвърляне на разходите и непроменени печалби на фирмите, без да калкулира вторични инфлационни спирали през искания за по-високи заплати, инфлационни очаквания или преминаване към алтернативни суровини.

• Тъй като статистиката обединява суровия нефт и природния газ в една обща група, при ситуация, в която поскъпва само петролът, но не и синьото гориво, изчисленият удар върху енергетиката, химията и производството на цимент би бил по-слаб от посочения.

• Използваните таблици са по крайни цени на купувач, а наличието на фиксирани акцизи върху горивата води до известно надценяване на прекия процентен удар за домакинствата.

• В модела цените на всички останали вносни стоки се приемат за неизменни, което от своя страна леко подценява реалната инфлация, тъй като скъпият петрол вдига производствените цени и на чуждестранните стоки, които България внася.

Поради линейния характер на икономическия модел всяка промяна на международните пазари може лесно да бъде мащабирана — ако петролът поскъпне с 30% вместо с 10%, ценовият натиск върху българските потребители нараства трикратно и достига до 2,7% обща инфлация.