Технологичният сектор разклаща борсите

Централните банкери по света трябва да вземат предвид евентуално забавяне на икономическия растеж, движен от изкуствения интелект, когато определят мерките в борбата с инфлацията. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на събитие в централата на институцията във Вашингтон, съобщават от Ройтерс. Според нея съмненията около зависимостта от огромните технологични инвестиции и високите пазарни оценки на активите вече разклащат световните пазари.

Пазарна нестабилност и трусове на борсите

Ръководителката на фонда описа глобалната финансова среда като силно променлива и прогнозира, че тези колебания ще се запазят и през следващите месеци. По думите ѝ подобна несигурност ще усложни сериозно задачата на централните банки точно в момент, когато рисковете за ценовата стабилност отново се покачват.

„Нещата се движат нагоре и надолу и това вероятно ще продължи“, коментира Кристалина Георгиева пред участниците във форума във Вашингтон.

Предупреждението идва непосредствено след резкия спад в цените на акциите на технологичните гиганти в четвъртък. Разпродажбите удариха най-силно американските борси, след като победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ събуди опасения за строг регулаторен контрол върху сектора и по-бавно изграждане на нови центрове за данни. Това накара много инвеститори да се оттеглят от рисковите технологични книжа и да потърсят сигурна доходност в държавни облигации.

Политическата несигурност допълнително притиска търговията с акции на компании за изкуствен интелект. Пазарът вече е разколебан от въпроса дали колосалните разходи за изчислителна инфраструктура изобщо ще донесат очакваната печалба. Последвалият борсов срив принуди брокерите да изискат допълнителни обезпечения по кредитни позиции и разтревожи както дребните индивидуални инвеститори, така и големите хедж фондове.

Двойният ефект от технологичния бум и войната

Кристалина Георгиева посочи, че мащабното наливане на капитали в нови технологии стимулира икономиката на редица държави. Този подем дори помага да се смекчи ударът върху предлагането на петрол, предизвикан от военния конфликт в Близкия изток. В същото време обаче огромните капиталови потоци засилват инфлационния натиск и създават нови рискове за финансовата система.

Още през октомври Международният валутен фонд предупреди в своя Доклад за глобалната финансова стабилност за сериозни опасности пред световния растеж, ако инвестиционната вълна в сектора прекъсне внезапно на фона на продължителната война в Близкия изток. Анализите на институцията сочат, че рязко свиване на вложенията в изкуствен интелект може да срине цените на активите и да намали световния брутен вътрешен продукт с 1,1 процента до 2028 година, а икономическото производство в САЩ — с 1,8 процента.

Макар че в петък вечер Георгиева не повтори директно тези песимистични числа, тя призна, че пазарните сътресения вече са видими.

„Ако има забавяне на импулса за растеж, задвижван от изкуствения интелект, това ще трябва да бъде отчетено, когато централните банки преценяват необходимите мерки в борбата с упоритата инфлация“, заяви Кристалина Георгиева.

Нов курс и законови ограничения в Конгреса на САЩ

Опасенията на инвеститорите се подхранват от предстоящата промяна във Вашингтон. Представители на Демократическата партия в САЩ вече подготвят пакет от нови законопроекти, насочени към системите с изкуствен интелект и правилата за строеж на центрове за данни. Мерките ще бъдат внесени веднага след като партията поеме контрола над Конгреса през януари, сочат данни на сътрудници на конгресмени и граждански активисти.

Подобна стъпка бележи остър завой спрямо досегашната политика на американските законодатели. До този момент Конгресът поставяше фокус основно върху бързото насърчаване на иновациите и последователно отказваше да гласува законови рамки, които биха ограничили развитието на новата технология.