Психологът анализира скритите процеси зад президентския вот

Победата на Илияна Йотова на президентските избори и последвалите политически реакции разкриват дълбоки обществени процеси, които не могат да се обяснят единствено с работата на предизборните щабове и партийните стратегии. Голяма част от гражданите са отишли до урните на втория тур с основната мотивация да гласуват срещу нейния опонент Андрей Гюров, коментира психологът Росен Йорданов в студиото на предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.

Според експерта шумната кампания в социалните мрежи и официалните призиви на политическите формации не са оказали решаващо влияние върху крайния изход от вота. Зад видимата предизборна активност са протекли скрити психологически нагласи сред гласоподавателите, които са останали извън фокуса на традиционните политически анализи след балотажа на 1 ноември. На него двойката Илияна Йотова и Кирил Вълчев спечели категорично с 57,57% от гласовете (1 093 852 действителни бюлетини) срещу 39,48% (750 251 гласа) за Андрей Гюров и Георги Кандев по официални данни на Централната избирателна комисия.

Илюзията за обрат и „емулсията“ на подкрепата

Росен Йорданов обърна специално внимание на реакциите след втория тур сред политическите представители, застанали зад кандидатурата на Андрей Гюров. По думите му интензивният поток от аудио и видеоматериали в социалните платформи е маскирал реалните нагласи на хората. Един от ключовите дефекти на кампанията според него е било изкуственото налагане на очакването, че изходът от надпреварата е отворен и обратът е напълно постижим.

„За мен беше особено интересно да наблюдавам реакциите след втория тур, особено на някои от политическите представители, очевидно подкрепящи Андрей Гюров. Струва ми се, че под повърхността на аудио и видеоматериалите, които вървяха по различните социални платформи, всъщност се случи нещо различно“, коментира Росен Йорданов в ефира на NOVA NEWS.

Психологът използва химическа метафора, за да опише защо механичният сбор от партийни симпатизанти не е довел до очаквания синергичен ефект на балотажа.

„Създаде се една фалшива представа, че господин Гюров има шанс да спечели. Не мисля, че подкрепата от другите партии се е увеличила драматично. Според мен при господин Гюров се получи една емулсия – онова, което е било нехомогенно, си остана такова“, посочи експертът.

Идеологическият вот и мобилизацията „против“

В анализа си Росен Йорданов засегна и поведението на симпатизантите на ГЕРБ между двата тура. Според него определена част от тези избиратели действително са дали гласа си за Андрей Гюров, но решението им е било продиктувано от строго идеологически мотиви. Основен двигател за тях са били геополитическите събития и изразените позиции на Илияна Йотова по темите, свързани с Русия.

Опитите на политическите централи да представят това преливане на гласове като монолитна и безусловна подкрепа за самия кандидат обаче са се разминали с реалността в изборния ден. Значителен дял от активните гласоподаватели са били мотивирани от негативен вот, насочен конкретно срещу претендента.

„Тази избирателна подкрепа видях как се опитаха да я калкулират като хомогенна подкрепа за Гюров, но това не беше така. Голяма част от отишлите да упражнят правото си на глас отидоха да гласуват срещу него“, заяви Росен Йорданов.

Необичайното напрежение по време на телевизионния дебат

Като друг показателен детайл от финала на кампанията психологът посочи единствения пряк телевизионен дебат между двамата претенденти, който се проведе на 29 октомври в ефира на БНТ с водеща Поли Златарева. Росен Йорданов акцентира върху невербалното поведение на участниците, общата атмосфера в студиото и видимото неравновесие при разпределението на регламентираното време за отговори.

„Аз гледах дебата и имам чувството, че имаше нещо много странно в него. От едната страна на Гюров все му идваше повече времето, водещата беше страшно изнервена, а на госпожа Йотова не ѝ стигаше времето“, сподели впечатленията си психологът.

Той определи цялостната обстановка в телевизионното студио като твърде необичайна. По думите му взаимодействието между участниците в диспута е напомняло на напрегнат разговор между хора, които са имали предварителна уговорка за правилата и поведението си, но в последния момент едната страна е нарушила даденото обещание.