Еврото е шанс, но не и гаранция за просперитет

България е на седмици от официалното приемане на еврото, но самото членство в Еврозоната не гарантира автоматично по-висок жизнен стандарт. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева днес по време на конференцията "България на прага на еврозоната" в резиденция Бояна.

"Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Сега задачата е да се катапултира икономическият растеж на следващо ниво", подчерта Георгиева пред европейски лидери и министър-председателя Росен Желязков.

Конференцията е организирана от Министерството на финансите и Българската народна банка като част от кампанията за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. В събитието участваха и председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, управителят на БНБ Димитър Радев и еврокомисарят Валдис Домбровскис.

Хърватският опит като ориентир

Управляващият директор на МВФ посочи опита на Хърватия, последната държава приела еврото през 2023 година, като окуражителен пример. Според икономическите анализи, кредитният рейтинг на страната се подобрява след приемането на еврото, разходите по заемите спадат, а туристическият сектор бележи ръст благодарение на удобството за европейските туристи.

"България е готова за еврото, особено предвид дългогодишния опит с валутния борд", увери Георгиева, припомняйки ролята на МВФ в стабилизирането на българската икономика в края на 90-те години.

Солидни показатели, но застой в конвергенцията

България в момента отчита исторически ниска безработица, растящи реални доходи и публичен дълг от едва 24 процента от БВП, втори най-нисък в Европейския съюз. Въпреки това страната изостава в темпа на икономическа конвергенция спрямо други нови членки на ЕС.

"От 2000 година досега доходът на глава от населението се е повишил от под една трета до около две трети от средното ниво в Съюза, но това не е достатъчно", посочи Георгиева.

Три ключови задачи пред България

Управляващият директор на МВФ очерта стратегически приоритети за успешното следващо десетилетие на България в Еврозоната.

Фискално затягане е първата задача. Георгиева препоръча умерен ръст на публичните заплати за охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и по-целенасочени публични инвестиции.

Строг надзор върху финансовата стабилност е втората приоритетна задача. "Напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и могат да наложат допълнително затягане на макропруденциалната политика", коментира Георгиева. Тя припомни, че през 2024 година Българската народна банка въведе уместни мерки, но подчерта че институцията трябва да бъде готова да ги затегне допълнително при нужда.

Структурни реформи и по-добро управление са третият ключов приоритет. Георгиева подчерта необходимостта от мобилизиране на неизползвания трудов потенциал, привличане на чуждестранни таланти, инвестиции в образование и изкуствен интелект, както и изграждане на по-силни институции и прозрачност.

Гласът на България в Европа

Кристалина Георгиева призова България да използва членството в Еврозоната за активно участие в оформянето на европейската финансова политика. Тя посочи като приоритет завършването на банковия съюз на ЕС и създаването на единен европейски финансов пазар.

"Ако искаме по-добри условия за стартиращи компании, иновации и растеж, трябва да настояваме за единен европейски финансов пазар", заяви управляващият директор на МВФ.

Исторически момент

На 1 януари 2026 година България официално ще стане 21-вият член на Еврозоната, точно 19 години след присъединяването си към Европейския съюз. Управителят на БНБ Димитър Радев ще получи право на глас в Управителния съвет на Европейската централна банка, което е символ на пълноправното участие на страната в европейските финансови решения.

България получи финално одобрение от Съвета на Европейския съюз през юли 2025 година. Обменният курс е определен на 1,95583 лева за едно евро, което съответства на текущия централен курс на лева във валутния борд.