Влизаме в румънски сценарий с бюджета

Бизнесът и синдикатите са близо до консенсус за размера на минималната работна заплата, въпреки че макроикономическата рамка в държавата поражда сериозни тревоги относно заложения дефицит от 5,7% за 2026 година. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) д-р Боян Митракиев, който коментира финансовото състояние на страната пред телевизия Bulgaria ON AIR тази вечер.

„Румънският сценарий“

Според представителите на бизнеса, правителството представя Бюджет 2026 като гарант за стабилност, но липсата на реформи означава непрекъснато нарастване на разходите, поемане на нови дългове и прехвърляне на тежестта върху данъкоплатците. Данните на страната ни в момента са идентични с тези на Румъния отпреди четири години, предупреждават експертите.

„В държавата всичко е свързано я за минималната, я за средната заплата. Директорът като взима 15 000 евро и се появява голямата диспропорция. С минималната заплата няма драма, тя е с инфлацията и бюджетния дефицит. Може да се каже, че сме влезли в румънския сценарий“, коментира д-р Митракиев.

Той е категоричен, че управляващите трябва да поемат своята отговорност за решаването на проблема с бюджетния дефицит, който е основен генератор на инфлационни процеси.

„Някой трябва да е под средната заплата. Няма как всички да са над средната заплата. Минаха 2-3 месеца, автоматизмите не е толкова трудно да бъдат махнати“, смята експертът.

Капанът на автоматизмите

Ръководството на КРИБ посочва, че България в момента е с най-високия бюджетен дефицит в Европейския съюз и е на трето място по инфлация, като основна причина за това са именно автоматичните увеличения на възнагражденията в различни сектори.

„Ние не сме във военна ситуация, абсурд е при пълна заетост да правим 10% дефицит. Проблемът ни е румънският сценарий. Почти сме се договорили за числата за минималната заплата със синдикатите. Всичко е обрасло в автоматизми. Всеки си е харесал по едно съсловие“, посочи изпълнителният директор на работодателската организация.

Разходи без реформи

Въпреки уверенията на управляващите, че бюджетът ще бъде изпълнен по план към края на лятото, от бизнеса остават скептични за дългосрочната финансова устойчивост, ако структурата на харчовете не се промени.

„80% от бюджета са социални разходи и заплати. Капиталовата програма, колкото и да я орежем, няма да реши проблема с бюджетния дефицит“, заключи д-р Митракиев.