Кръстим се пред икони „Маde in Сhina”

0
Свещеници купуват китайски икони от online магазини срещу 1.60 лева бройката и ги продават за най-малко 2.50 лева / Снимката е илюстративна
Свещеници купуват китайски икони от online магазини срещу 1.60 лева бройката и ги продават за най-малко 2.50 лева / Снимката е илюстративна

Търговци и свещеници купуват китайски икони от online магазини срещу 1.60 лева бройката.

Толкова струва миниатюрно изображение с двустранна лепенка за окачване в автомобил или на хладилник. Впоследствие обаче ги продават за не по-малко 2,50 лева в магазинчетата при храмове, манастири и сергии в курортите. Същата е практиката и с по-големи икони и изрисуваните домашни минипараклисчета от глина или порцелан, които заливат сергиите, установява репортерска проверка на „Монитор”.

Така на практика мнозина нашенци се кръстят вкъщи пред икони, които нямат нищо общо с автентично изработените от майстори-зографи и дърворезбари.

По тази схема се търгуват и броеници за ръце, които от няколко месеца за по-евтино се произвеждат от найлонови оплетени във възелчета лентички. Автентичните броеници са от памучни и вълнени конци, обработени по специална технология, за да не се разтягат при ползване, припомниха монаси. До неотдавна те се внасяха от манастирите в Атон. За да не плащат за транспорт и мита, ловки търговци вече ги поръчват на китайски работилници, като не държат материалът да бъде автентичен. Независимо от това и от факта, че една китайска броеничка им излиза не повече от 2 лева, в църковните магазини и павилионите по сергиите те се търгуват за не по-малко от 5-6 лева, макар и материалът да е найлонов, а не вълнено-памучен.

За да се противодейства на тоталния внос на сувенири ментета, в най-големия етнографски музей у нас – „Етъра“ организират Панаир на музейните сувенири, който ще се проведе за първи път у нас през юни догодина. Идеята е на директора на културния институт, през който през 51-те години от съществуването му са преминали над 13 200 000 посетители - доц. д-р Светла Димитрова. По думите й подобна сбирка е повече от наложителна, защото страната ни е буквално залята от ментета с щампата „Made in China”, а оригиналните изделия на нашите майстори остават невидяни от туристите. „Има огромна ниша, но се прави твърде малко тя да бъде освободена от китайските стоки. При нас, в „Етъра“, сме въвели изключително строг подбор на изделията, които предлагаме както в дюкяна си, така и в шандовете на 14-те майстори, които работят под наем. Държим сувенирите да носят дъха на българското, да бъдат в издържани в родната традиция. Дори за елементарните магнитчета, които масово се купуват от посетителите искаме от производителите им надписите да са на кирилица, а сюжетите на снимките да бъдат от България“, коментира доц. Димитрова. По нейни наблюдения масовият турист у нас харчи от 2 до 10 лв. за сувенир, което е в пъти по-малко от парите, които се разменят в аналогични музеи по света. Съвсем наскоро тя се завърнала от Унгария, където видяла, че най-обикновените магнитчета струват два пъти по-скъпо от нашенските, другите сувенири също били по-скъпи, но това не спирало купувачите.

Около 100 000 лв. е оборотът само от сувенири в дюкяните на „Етъра“ през миналата година.

В същото време Самоводската чаршия във Велико Търново се е превърнала в царство на фалшификатите, показа проверка на „Монитор”. Наред с десетината стари занаятчийски дюкяни, в които се продават произведени ръчно и на място предмети от бита на българина, на чаршията са се настанили двойно повече търговски обекти, които убиват всичко автентично. Магазините са натъпкани с преспапиета, ключодържатели, отварачки за бира и тирбушони с изображенията на най-известните наши културно-исторически забележителности, както и мускалчета с „розово масло”, които акостират на Чаршията направо от корабите, идващи от Азия.

Източник: МОНИТОР
Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Случвало ли ти си е мъжът ти да те завари в леглото с непознат?
- Не, само с приятели.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари