Министърът в оставка остави реформата на изпитите за наследника си

Докато режеше лентата на високотехнологичен STEM център за близо четвърт милион лева в Чирпан, министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев потвърди окончателния крах на амбицията си да върне природните науки в изпитите след 7. клас за тази година.

Парадоксът между модерната база и остарялата методика на оценяване стана очевиден по време на посещението му в Професионалната гимназия по селско стопанство. Въпреки че училището вече разполага с лаборатории за изследване на почви и храни, учениците няма да имат стимул да ги използват пълноценно, тъй като Националното външно оценяване (НВО) ще остане в стария си, чисто математически формат.

"Ще предложим техническа промяна на заповедта. Тя трябва да премине през едномесечно обществено обсъждане, така че окончателното ѝ утвърждаване ще бъде задача на следващия министър", заяви Вълчев, цитиран от БНР, с което ефективно "изми ръцете си" за поредното отлагане на реформата.

Скъпа техника, стара система

Новият център, финансиран с 230 000 лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, включва кабинети по биология, химия и мехатроника. Директорът Даниела Ангелова с гордост представи придобивките, но думите на министъра разкриха, че системата не е готова да ги интегрира в реалния изпитен процес.

Самият Вълчев призна мрачната статистика: "Природните науки са най-пренебрегваната сфера в българското образование". Той разкри шокиращия факт, че в осми клас една трета от учениците изобщо не изучават тези дисциплини заради интензивното чуждоезиково обучение. Въпреки това, обещаните още през септември 2025 г. "интегрални задачи" с елементи на физика и химия отпадат от матурите за седмокласниците.

Прехвърляне на топката

Посещението в Чирпан идва само дни след като стана ясно, че МОН е принудено да върне стария формат на изпита и във Велико Търново. Оправданието за "липса на време" на настоящия парламент звучи все по-кухо на фона на хроничните дефицити във функционалната грамотност на учениците, за които министърът говори от месеци.

Единствената промяна остава за десетокласниците, които ще трябва да решават задачи с елементи от природните науки. За най-важния изпит обаче – този след 7. клас, който определя бъдещето на децата – статуквото побеждава инерцията за промяна.

Така 230-те хиляди лева в Чирпан рискуват да се превърнат в поредната инвестиция в "железа", докато "софтуерът" на образованието – изпитните програми – остава в миналия век.