Контролните органи на МОН задушават креативността с бумащина

Образователната система е задушена от култура на формализъм, а ключови законодателни промени, които биха отпушили иновациите, няма да бъдат приети заради политическата криза. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев по време на дискусия за уменията на бъдещето.

Докато политическата обстановка в страната остава нестабилна, министърът направи честна дисекция на проблемите в повереното му ведомство, признавайки, че контролните органи често пречат, вместо да помагат.

Признание за провал на реформата

Вълчев открито заяви, че подготвеният пакет от 25 промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) няма да види бял свят в този мандат.

"Може би трябва минимална законова промяна и много съжалявам, че този разговор го проведохме, след като предложихме този пакет от 25 промени в ЗПУО, които ще останат неприети", призна Красимир Вълчев, цитиран от БТА.

Той изрази надежда, че в бъдеще ще се формира "съзидателно мнозинство", което да довърши започнатото, но фактическата ситуация оставя системата в режим на изчакване.

РУО – спирачка вместо двигател

Министърът в оставка насочи критиките си директно към Регионалните управления на образованието (РУО) – структурите, които са на пряко подчинение на самото министерство. Според него в системата доминира "култура на стандартизация", която убива креативността.

"Едното е да се опитаме да заменим тази доминираща култура на формализъм и на стандартизация, която се изразява в това от Регионалните управления на образованието, като отидат, да проверяват документа, а не да насърчават системно културата на иновации", коментира Вълчев.

Идеята за "акредитирани иновации"

Като изход от бюрократичния лабиринт, Вълчев предложи нова концепция – режим на "акредитирани иновации". Идеята е държавата да се довери на доказали се училища и да премахне тежките процедури за одобряване на проекти от Министерския съвет.

"Това означава в по-голяма степен да се доверим на някои училища, без да искаме да одобряват проект за иновации", обясни министърът. Според него най-важният ресурс остава "креативният учител", който иска да излезе от рутината, но често е спъван от остарели образователни стандарти, датиращи концептуално от 19-и век.

Статистика на иновациите

Въпреки системните пречки, броят на училищата, които се опитват да въвеждат нови методи, расте. През учебната 2025/2026 година иновативните училища в България ще бъдат 526, обхващайки 191 населени места. От тях 76 влизат в списъка за първи път.

Вълчев подчерта ролята на STEM центровете като доказан инструмент за повишаване на мотивацията, тъй като позволяват учене чрез експеримент, а не чрез суха теория. Въпросът обаче остава дали тези острови на иновация могат да променят общия климат в система, която дори според министъра, страда от "пороците на бюрократичното управление".