Кое тежи повече в Германия - личният успех или произходът?
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0

Изследване разкрива, че над 80% от икономическия елит в Германия произхожда от най-богатите слоеве на обществото
Въпреки че Германия се смята за общество, в което индивидуалният успех зависи от личните постижения, изследванията показват, че социалният произход продължава да играе решаваща роля за издигането до най-високите позиции в икономиката. Социологът Михаел Хартман от Техническия университет в Дармщат установи, че над четири пети от икономическия елит в страната произхожда от горните три до четири процента от населението.
Хартман, който изследва този въпрос на базата на данни от последните 150 години, се е оказал изненадан от резултатите. "И до днес над четири пети от икономическия елит в Германия се формира от горните три до четири процента от населението", заяви той. Лека промяна е регистрирана само между 1907 и 1927 година, когато повече хора от долните 96 процента са успели да се издигнат, но "в следващите сто години делът на напредналите в социално отношение е нараснал само с около 2,5 процента".
Женската квота не променя елитарността
От години в германските компании се осъществяват програми за насърчаване на многообразието и равноправието на половете. Благодарение на въведената женска квота през последните години жените на ръководни позиции са се увеличили, но елитът все още си остава капсулиран.
Според данните на фондация "Олбрайт", във висшето ръководство на германските компании жените са между 2,5 и 6,3 процента, докато сред членовете на управителните и надзорните съвети техният дял е между 19,7 и 37 процента. Особено провокативно е заключението на Хартман, че жените, заемащи подобни постове, са още "по-подбрани" в социално отношение от мъжете.
Образованието като ключов фактор
Дискриминацията започва още с образованието. На децата на хора с висше образование им е значително по-лесно да се издигнат, отколкото на децата на работници. Почти 80 процента от децата на образовани семейства се записват да следват, докато при работническите деца процентът е само 26 процента.
Хартман установи, че при еднакво образователно равнище децата на елита правят кариера по-бързо и по-лесно. Резултатите от изследванията му показват, че децата на мениджъри с определена образователна степен имат 17 пъти по-голям шанс да влязат в директорския борд на някоя от 400-те най-големи компании в сравнение с децата на работници със същата образователна степен.
В крайна сметка не постиженията, а други критерии са определящи за това кой да заеме най-високите постове в икономиката. Решаващо може да е как говори някой, как се държи или какви са неговите хобита. "Човек с удоволствие се заобикаля с хора, с които има сходни интереси, реагират по сходен начин и говорят сходно", обяснява Хартман.
През последните десетилетия шансовете на работническите деца са се развили положително, но за сметка на децата от средната класа. "Най-елементарно казано: работническо дете, което е постигнало висока образователна степен и е подходящо за определена водеща позиция в икономиката, ще измести например детето на някой учител", казва социологът.
Икономическите загуби от липсата на социална мобилност
Липсата на социална пропускливост в германската икономика води до годишна загуба от 25 милиарда евро в ръста на БВП, са изчислили от консултантската фирма Page Personnel. Изследване на консултантската фирма McKinsey твърди, че ако социалната пропускливост се подобри, БВП в 27-те държави от ЕС може да нарасне с девет процента или с 1,3 трилиона евро.
В сферата на социалното израстване винаги е имало изключения - бившият шеф на "Сименс" Джо Кезер е например дете на работник във фабрика. Хартман обаче отбелязва, че този вид изключения винаги се отразяват широко от медиите, за да помислят хората, че са много.
Социологът е убеден, че изключенията могат да се превърнат в правило само със законова квота. "Този вид квоти никак не се харесват, но според мен друг начин няма", заключава той.





















