Бизнесът изпитва остър глад за технически специалисти у нас

Професионалното образование в България остава слабо обвързано с реалните нужди на бизнеса, като националният индекс на съответствието за 2026 година отчита едва 54,4 точки от 100 възможни. Това означава, че за близо половината ученици в професионалните гимназии у нас липсва адекватно пазарно търсене за квалификациите, които придобиват, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Експертите стигат до заключението, че образователната система у нас "често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса". Изследването обхваща випуск от над 22 хиляди ученици в шестте основни сектора на икономиката, като прогнозите сочат, че над 10 хиляди от тях вероятно няма да работят това, за което са учили, ако пазарната структура се запази в сегашния си вид през следващите пет години.

Драстичен недостиг в индустрията и свръхприем в ИТ сектора

Данните от изследването изваждат наяве дълбоки секторни разминавания между училищния прием и реалната заетост:

• Преработваща промишленост: Това е секторът с най-високо реално търсене, където работят 34,1% от хората с професионално образование. В същото време едва 13,4% от учениците се обучават за нуждите на индустрията (около 5,5 хиляди младежи), като най-много места са обявени за специалностите „Устойчива мода“ и „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“.

• Информационни технологии (ИКТ): Тук се наблюдава обратният феномен – огромен свръхприем. Цели 17,5% от учениците (6,5 хиляди места) записват ИТ професии като „Разработка на софтуер“, „Интелигентни системи“ и „Графичен дизайн“. На пазара на труда обаче заетите с професионална квалификация в този сектор са под 2,7%, тъй като компаниите търсят основно софтуерни инженери с висше образование.

• Строителство и транспорт: В строителния сектор заетостта е 8,1%, а приемът – едва 3,6% (под 1,5 хиляди ученици, концентрирани основно в „Строителство и архитектура“). При транспорта и логистиката заетите са 8,1%, а обучаващите се – едва 2,6%, като над половината от тях са в специалност „Спедиторски услуги“.

• Селско стопанство и туризъм: Приемът в земеделските гимназии е 7,3% (близо 3 хиляди ученици, предимно в „Механизация и цифровизация в аграрния сектор“ и „Фермерство“) при едва 3,7% реално заети. В хотелиерството и ресторантьорството се отчита свръхприем от 14,9% (над 5,5 хиляди места за „Готварство“ и „Ресторантьорство и кетъринг“) срещу 11,6% заетост.

Огромен напредък в Русе и нулева дуална форма в Търговище

Обучението чрез работа (дуалната форма) продължава да бъде силно ограничено и обхваща едва 9,0% от целия план-прием в страната – общо 3 302 ученици от 36 879 места. Въпреки бавния темп на развитие на национално ниво, регионалните разлики са огромни.

Област Русе е абсолютният лидер в България, като близо 42% (точно 41,9%) от учениците в професионалното образование там се обучават в реална работна среда. В Русенско 465 от общо 1 110 гимназисти са записани в дуални паралелки благодарение на силното индустриално присъствие и активността на местния бизнес. Високи нива на дуално обучение се отчитат още в Габрово (23,5%) и Ловеч (22,1%).

На другия полюс е област Търговище, където няма нито един ученик в дуална форма на обучение (0,0%). Изключително ниски са показателите и в областите Велико Търново (под 3,0%), Добрич (около 3,0%), Перник и Ямбол (под 4,0%).

Областите в Добруджа водят класацията по пазарно съответствие

В общото класиране на индекса с най-висок резултат се нареждат областите Разград (68,2 точки), Добрич (64,8 точки) и Русе (63,8 точки). Причината за челното място на регионите от Добруджанския край е, че там големият прием в селскостопански професии съвпада с реалния профил на местната икономика.

Столицата заема осмо място в страната с 59,4 точки, като при нея съответствието е високо в ИТ сектора и ниско в земеделието. На дъното на класацията са Габрово (28,3 точки) и Смолян (30,1 точки). В тези два региона е допуснат прекомерен прием в неподходящи за местния бизнес направления (ИТ и туризъм) за сметка на остър недостиг на кадри за преработващата промишленост.

От ИПИ подчертават, че без спешни реформи в планирането на приема, професионалното ориентиране и сериозно разширяване на дуалната форма, системата ще продължи да генерира едновременно глад за кадри в бизнеса и трудна реализация за завършващите младежи.