Учени откриха уникален диалект при средиземноморските кашалоти

Международен научен екип, ръководен от Тейлър Хърш и Люк Рендел, откри съществуването на два различни звукови диалекта сред кашалотите в Средиземно море, което е пряко доказателство за културна еволюция при тези морски бозайници. Анализът на над 5000 записа, събрани край Испания и Гърция в периода 2003–2021 г., показва, че източните и западните популации използват специфични ритмични сигнали, за да установят своята социална идентичност.

Изследването, публикувано в престижното научно списание *Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences*, хвърля нова светлина върху живота на тези изключително интелигентни създания. Средиземноморските кашалоти са генетично изолирана популация, навлязла в региона преди около 20 000 години. Доскоро се смяташе, че те съставляват една-единствена културна група с много прост начин на общуване, но новите разкрития напълно опровергават тази теория.

Ритъмът на океана: Какво разделя източните от западните кашалоти

За да стигнат до тези изводи, учените са анализирали общо 112 дни аудиозаписи, съдържащи 5291 „коди“ – специфични застъпващи се поредици от щракания, които кашалотите използват за комуникация. Данните са събрани от два основни източника: Балеарския проект за кашалоти в Испания (за западната част на морето) и Института за изследване на китоподобните „Пелагос“ в Гърция (за източната част).

Анализът разкрива поразителни различия в ритъма на общуване. Кашалотите в западната част на Средиземно море предпочитат строго определен модел: три равномерни щраквания, последвани от кратка пауза и финално четвърто щракване. В същото време техните източни събратя използват много по-бързи и различни ритмични структури.

„Щом започнахме да слушаме записите от двата региона, разликите всъщност се оказаха поразителни“, споделя водещият автор д-р Тейлър Хърш от Бристолския университет.

Културна еволюция и социална идентичност

През 2003 г. морският биолог Люк Рендел от Университета на Сейнт Андрюс за първи път изказва хипотезата, че клановете кашалоти използват специфични диалекти („коди“), за да демонстрират принадлежност към определена общност и да избягват смесването с други групи. Новото изследване доказва тази теория на практика и демонстрира, че тези диалекти не са статични, а се променят и еволюират с времето в отговор на промените в средата и социалните структури.

Обществата на кашалотите са силно матриархални и се състоят от малки семейни групи от около 20 индивида. Тези семейства обаче са част от огромни кланове, наброяващи хиляди членове, които споделят общ „език“ на разстояния от хиляди километри.

Въпреки ясните различия, учените не смятат, че източните и западните кашалоти са напълно чужди едни на други. По-скоро става дума за зараждането на нова културна идентичност, която все още пази общите си корени.

„Представям си го по-скоро като среща между човек от Бостън и човек от Мисисипи: заради произношението може да се наложи да повтарят думите си, за да се разберат, но в края на краищата и двамата говорят английски“, обяснява Тейлър Хърш.