Документи, съхранявани в историческата сграда, разказват за живота на славните български възрожденци

Днес, 13 юни 2026 година, емблематичната къща музей „Баба Тонка“ в Русе продължава да посреща посетители като мост към най-драматичните страници от българската свобода, съобщават от БГНЕС. Скромната на вид сграда, издигната в началото на миналия век, е била собственост на революционера Никола Обретенов — най-дълголетния син на легендарната майка и един от последните живи свидетели на епохата на Христо Ботев и Васил Левски. Сред най-ценните и стряскащи реликви, съхранявани зад витрините ѝ, е черепът на войводата Стефан Караджа.

От куриер на Левски до Ботев четник

Никола Обретенов се ражда на 28 май 1849 година в Русе в семейството на просветения Тихо Обретенов и гордата Баба Тонка. За този род националноосвободителната борба не е просто идеология, а семейна съдба. Още като младеж Никола се включва в дейността на русенското читалище „Зора“, което бързо става огнище на бунтовни идеи.

През 1871 година той поема опасната роля на куриер между вътрешността на страната и Българския революционен централен комитет в Букурещ. В същата година в дома на майка му е основан Русенският частен революционен комитет. Обретенов изгражда тайни канали и пренася материали за самия Васил Левски.

През пролетта на 1876 година, като член на Гюргевския комитет, той активно подготвя Априлското въстание. На 17 май същата година Никола стъпва на Козлодуйския бряг от борда на парахода „Радецки“ като част от четата на Христо Ботев. Знамето, пред което четниците се заклеват, е ушито от неговата собствена сестра Петрана. Никола Обретенов участва във всички боеве и става пряк свидетел на смъртта на Ботев във Врачанския балкан.

Смъртни присъди и завръщане в Свободна България

След разгрома на четата Обретенов е заловен от османските власти и получава две смъртни присъди. По-късно султанът заменя наказанието с доживотно заточение в Мала Азия. В тежката крепост Сен Жан д'Акр съдбата го среща с неговия брат Ангел, изпратен там години по-рано заради участие в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Освобождението през 1878 година връща Никола Обретенов в родината. В новата българска държава той се отдава на обществена служба, като заема постовете на окръжен управител, народен представител и кмет на Русе.

Заветът към идните поколения

Освен с държавната си дейност, Обретенов остава в историята и като хроникьор на епохата. Неговите „Спомени за българските въстания“ до днес са сред най-важните документални източници за паметта на движението.

Малко преди да потегли с Ботевата чета към сигурна смърт или свобода, младият революционер изпраща писмо до своята майка, в което пише:

„А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого. За слава никога не гледайте, а за чест и правда – то е най-светото нещо на този свят.“

Никола Обретенов издъхва през октомври 1939 година на 90-годишна възраст. Неговият дом в Русе, превърнат в музей през 1958 година, остава непреходен паметник на силата на духа и цената на българската свобода.