Анна Стомонякова предупреждава за дълготрайните травми при възрастните

В навечерието на първия учебен ден русенският психолог Анна Стомонякова отправи силен обществен призив към родители, учители и директори за нулева толерантност към агресията в училище. Чрез публикация в социалните мрежи специалистът подчертава необходимостта от навременна реакция на институциите, за да се предотвратят тежките психологически последици, които жертвите носят със себе си години по-късно.

Ехото на нерешените проблеми

Въпреки че в своята практика Стомонякова не консултира деца, тя ежедневно се сблъсква с последиците от неглижирания училищен тормоз. Като магистър по психология с богат опит, тя помага на възрастни да се справят с тревожност, депресивни състояния, срив в самооценката и трудности в общуването. Използвайки методи от енергийната и позитивната психотерапия, тя съпътства хората в намирането на вътрешен баланс.

Точно този професионален опит стои в основата на призива ѝ. В кабинета си тя често изслушва разказите на вече пораснали деца, които и днес носят усещането за беззащитност и изолация от ученическите си години.

„Споделям ви всичко това от личен и професионален опит. Със свито сърце и буца в гърлото съм изслушала и продължавам да слушам много разкази на вече пораснали деца. Хора, които и днес помнят как са се чувствали - беззащитни, безсилни, сами“, споделя психологът и задава най-важния въпрос: къде са били възрастните в тези моменти?

Отговорността на образователната система

Според Стомонякова училищният тормоз, независимо дали се проявява като физическа разправа, системно омаловажаване, или скрита изолация, често остава без адекватни последствия. Тя е категорична, че отговорността лежи върху плещите на училищния екип.

Учителят трябва да разпознае ситуацията, училищният психолог да се намеси реално, а директорът да гарантира, че правилата важат за всички.

„За мен едно училище е елитно, когато няма недосегаеми - нито деца, нито родители, нито учители. Има правила, поставени са граници, и за всяка нередност има последствия“, пише Стомонякова. Тя подчертава, че образователните институции не бива да замитат проблемите под килима заради реномето на училището или влиянието на определени родители.

Скритите сигнали за помощ

Специалистът обръща внимание и на ключовата роля на родителите. Тя съветва възрастните да избягват клишета като „стисни зъби“ или „така е в училище“, които само задълбочават усещането за самота у детето.

По думите ѝ децата рядко признават директно, че изпитват страх. Най-често те маскират тревогата си с реплики като „не ми се ходи днес“, оплаквания от болки в корема или желание да бъдат оставени на мира. Точно тогава родителите трябва да разпознаят проблема, да седнат до детето си и да го изслушат без прекъсване.

„Иска ми се тази година, когато едно дете има нужда от помощ, някой да забележи. Някой да спре. Някой да попита. Някой да повярва и да го защити“, завършва призива си Анна Стомонякова, напомняйки, че премълчаното насилие в детството се превръща в тежка битка за оцеляване в зряла възраст.