Институциите оправдават поскъпването със сезона, гражданите виждат спекула

Млечните продукти и основните зеленчуци отбелязват сериозен ценови скок от началото на годината, съвпадащ с влизането на България в еврозоната. Въпреки уверенията на институциите за засилен контрол и липса на масови нарушения, реалността по щандовете показва значително поскъпване, което удря джоба на потребителите само 40 дни след смяната на валутата.

Еврото донесе нови етикети и по-високи цени

Репортерска проверка, цитирана от БНТ, разкрива сериозни диспропорции в цените на основни храни. В Русе килограм кашкавал вече се търгува между 12 и 20 евро. За сравнение, дни преди официалното приемане на единната европейска валута, цената на същия продукт е била около 15 евро. Този скок противоречи на очакванията за ценова стабилност и потвърждава опасенията за скрита инфлация под предлога на "закръгляне".

При хляба също се наблюдават разлики – в София една и съща разфасовка бял хляб струва 92 евроцента, докато в Пловдив цената достига 1,05 евро.

Потребителите: "Почти няма храна, която да не е завишена"

Гражданите са категорични, че става въпрос за спекула, маскирана като пазарна логика.

"Има голяма спекула, специално за цените на храните", споделя Калин Бодуров. Според него най-сериозен е ударът при месото и млечните продукти.

Пламен Кадиев изчислява скока на около 10-15 процента. "Ами безсмислено", коментира той пред БНТ.

Ситуацията при зеленчуците е още по-драматична. Тиквичките гонят цена от 10 лева (около 5 евро), което потребителите определят като "ненормално". "Зеленчуците най-вече - домати, краставици, пипер, но и сезонът е такъв", опитва се да си обясни ситуацията Мирослав Иванов, но допълва, че цените са спекулативни.

Институциите: Всичко е "сезонно" и законно

Докато потребителите изнемогват, държавните регулатори не виждат проблем. От Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) обясняват поскъпването на зеленчуците със "сезонни фактори" – стандартен аргумент, който обаче не обяснява напълно резкия скок точно след валутната промяна.

Националната агенция за приходите (НАП) отчита мащабна дейност, но със скромни резултати спрямо пазарната реалност. От началото на годината са извършени 7000 проверки, при които са съставени едва 152 акта.

"Установените нарушения и издадени актове от тях са 534. В процентно съотношение това са близо 7%, което означава, че на фона на всички хиляди проверки, бизнесът като цяло е коректен", заяви говорителят на НАП Анна Митова, цитирана от БНТ.

Издадените 88 наказателни постановления са на обща стойност около 250 000 евро. Това означава, че средната санкция е пренебрежимо малка за големите обороти в сектора, което поставя под въпрос възпиращия ефект на глобите.

Кой всъщност нарушава правилата?

Освен хранителните магазини, в списъка на нарушителите попадат ресторанти, барове и пунктове за годишни технически прегледи. Проверките продължават, включително и по сигнали на граждани, но остава усещането за разминаване между статистическата "коректност" на бизнеса и реалната цена, която българите плащат на касата.