Цените в евро влизат в сила след по-малко от 48 часа

България влиза в еврозоната след по-малко от 48 часа – на 1 януари 2026 година. Докато часовникът тиктака, държавните институции и медиите се опитват да начертаят успокоителна картина за потребителите, представяйки математически прецизни превалутирания на основните храни. Анализът на данните обаче показва, че между "официалната математика" и "етикета на рафта" зейва опасна пропаст, която може да струва скъпо на българското домакинство.

Сблъсък на реалности

В последните часове преди смяната на валутата, председателят на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов, цитиран от bTV, уверява, че "пазарът остава спокоен", а движението на цените е в рамките на обичайното. Според него липсват фактори за натиск върху цените на едро.

Това твърдение обаче влиза в остър конфликт с данните, изнесени само преди ден от контролните органи. Както Dunavmost вече писа, Комисията за защита на потребителите (КЗП) отчете, че 80% от установените нарушения са свързани именно с ценообразуването на храни. Нещо повече – държавата бе принудена да въведе директни санкции без предписания заради зачестилите опити за спекула преди 1 януари.

Математика срещу Психология

Изчисленията на bTV Бизнес Новините, базирани на данни от портала "Колко струва", показват как би трябвало да изглеждат цените, ако търговците стриктно спазват фиксирания курс от 1.95583 лева за едно евро:

• Хляб "Добруджа" (1.49 лв.) - 0.76 евро

• Кисело мляко (0.89 лв.) - 0.46 евро

• Олио (3.29 лв.) - 1.68 евро

• Сирене (9.49 лв./кг) - 4.85 евро

• Пилешко филе (10.99 лв./кг) - 5.62 евро

Икономическите експерти обаче предупреждават за скрития риск на "психологическото ценообразуване". В търговията на дребно цени като "0.76 евро" или "1.68 евро" са изключителна рядкост. Маркетинговата логика и удобството при работа с ресто неизбежно ще подтикнат търговците към закръгляне към по-удобните "0.79", "0.99" или "1.70" евро.

Тази микро-инфлация, наричана "ефект на капучиното", може да добави между 3% и 5% към сметката на потребителя, без официално да се води за повишение – просто "изчистване на цената".

Какво да очакваме на 1 януари?

Въпреки оптимизма на ДКСБТ за липса на външни фактори за поскъпване, потребителите трябва да са с повишено внимание. Порталът "Колко струва" остава основен инструмент за сверка, но реалният контрол ще бъде на касата.

При млечните продукти ситуацията е особено чувствителна. Литър прясно мляко (2.09 лв.) се превръща в 1.07 евро, а пакет масло (2.29 лв.) става 1.17 евро. Това са стоките, при които КЗК по-рано през годината установи надценки, достигащи до 90%.

Остава въпросът дали "спокойният пазар", за който говорят чиновниците, не е просто затишие пред бурята на преетикетирането, което ще видим в първите дни на 2026 година.