Какво се случва с тялото след прекаран КОВИД-19

8
Оказва се, че след преболедуван КОВИД-19 имаме последствения не само при органите, но и неврологични и емоционални последствия
Оказва се, че след преболедуван КОВИД-19 имаме последствения не само при органите, но и неврологични и емоционални последствия Снимка: БГНЕС

Пулмологът проф. Коста Костов разкри какво точно се случва с тялото и кои органи са най-много засегнати, след преболедуване на COVID-19

Изследването му е публикувано на сайта inspiro.bg, цитиран от Блиц. Той обясни и защо при някои хора лечението продължава толкова бавно и предупреди, че могат са се получат увреждания, които да останат трайни.

Ето и част от неговото изследване:

Органната симптоматика след COVID-19 се владее предимно от дихателната система, сърцето и нервната система, но макар и по-рядко са засегнати също бъбреците, черния дроб, панкреса, слезката, дори кожата и лигавиците, вероятно последица от директната инвазия на вируса в тъканите, изразеното възпаление, имунологичен дисбаланс, възникналата цитокинова буря и нарушенията в кръвосъсирването с последващи тромбоемболии при най-тежко протеклите случаи на болестта.

Независимо от малкия брой пациенти с остатъчни здравословни проблеми на фона на всички инфектирани и десетократно повече неоткрити, поради безсимптомно протичане, здравните системи по света ще бъдат изправени пред предизвикателството да се справят с този проблем при стотици хиляди пациенти в целия свят.

В България, този дял засега са няколкостотин, но при по-продължително и по-агресивно протичане на епидемията е възможно да станат няколко хиляди.

Трябва да се има предвид, че остатъчни соматични и функционални проблеми се откриват и при леките форми на COVID-19 и същите могат да просъществуват за продължителен период от време, нарушавайки качеството на живот на преболедувалите.

Макар белият дроб да се засяга първи от болестта, при много пациенти той не е най-засегнатият орган и това ни дава право да дефинираме болестта не просто като респираторна болест, а като системна болест.

Да не забравяме също, че пациентите с по-тежко протичане ще останат за различен период от време с различно изразен дисбаланс на имунната система и с повишен риск за инфектиране с други патогени.

Кардиоваскуларни последствия

Миокардното увреждане (кардиомиопатия) се обективизира клинично с увеличеното ниво на тропонин в серума при по-тежките случаи на COVID-19. При пациенти инфектирани със SARS-C0V-2 се регистрират възпалителни промени в миокарда и миокардит, протичащи често с аритмия.

Данни от магнитен-резонанс на сърцето при 100 пациенти на извършен 71 ден след преболедуване от COVID-19 показват, че при 78% има засягане на сърцето, а при 60% процесът на засягане на миокарда е още активен.

Миокардит и миокардни възпалителни промени, са регистрирани чрез магнитен-резонанс и при 12 (46%) от 26 елитни американски атлети, в рамките на 12-53 дни след инфектиране със SARS-C0V-2, но преминали през инфекцията без симптоми11. Тези данни създават опасения за бъдещо нарастване случаите на сърдечна декомпенсация, особено при по-възрастни и пациенти с придружаващи болести, преминали през инфекцията.

Неврологични последствия

Увреждането на нервната система става след вирусната пенетрация в нервната тъкан, както и от директната инвазия от вируса на неврони. До този момент най-честите неврологични остатъчни промени, които се регистрират при боледувалите от COVID-19, са главоболие, замайване и хемосензорна дисфункция (аносмия и агезия).

Инсултът е рядка проява в острата фаза на инфекцията, но в следострия период, до 2-3 месеца след боледуване се наблюдават случаи на енцефалит, припадъци, значими промени в настроението, обърканост, паметови и когнитивни нарушения, физически дискомфорт, наблюдавани и при предишните коронавирусни пандемии12.

В едно проучване на британски изследователи, които използват когнитивен въпросник при около 84 000 участници, установяват значителен обем когнитивни нарушения дори при пациенти, които са преминали през инфекцията леко, без задух и без друга остатъчна симптоматика.

Това изгражда хипотезата, че COVID-19 има системен ефект върху когнитивните функции13. Има опасения, че COVID-19 повишава риска от развитие на болест на Паркинсон и болест на Алцхаймер.

Емоционални последствия

Месеците на изолация доведоха до трайни промени в емоционалното състояние на пациентите. Увеличиха се случаите с усещане за самота и изолация, безнадеждност, физически дискомфорт, безпокойство, изтощение, физическо изчерпване, които могат да бъдат обобщени с термина „синдром на хроничнa умора” (chronic fatique syndrome),

който оставя хора с хронични емоционална нестабилност и физически дефицит, който не им дава възможност за пълноценна работа.

Боледувалите от COVID-19 са с повишен риск от развитие на остатъчна депресия, страхови изживявания, несигурност, посттравматичен стрес и злоупотреба с токсични субстанции14. Младите пациенти са по-предразположени към емоционални последствия, отколкото пациентите >60 години10,15.

Белодробни последствия

Белият дроб е най-близкият прицелен орган по пътя на вируса и всички патогенетични процеси предизвикани от SARS-CoV-2 се разиграват най-тежко в белодробния паренхим, който се превръща в тяхна витрина – тежък алвеолит, предизвикан от имунологичния дисбаланс и цитокиновата буря, ендотелна увреда в съдовете, тромбоемболии, деструкция на алвеоло-капилярната мембрана, вторични бактериални инфекции и пр.

В една студия, проследяваща 55 пациенти с COVID-19 на трети месец след изписването от болница, 64% (35) имат все още симптоми, а 71% (39) имат все още рентгенологични промени с характеристика на огнищна фиброза и интерстициални уплътнения, които могат да се свържат с персистиращата симптоматика и функционални промени, персистиращи при 25% от пациентите, изразяващи се с намален дифузионен капацитет16.

В друга студия с 57 пациенти, при 30 (53%) от тях се регистрират промени в дифузионния капацитет 30 дни след изписване от болница. Функционалните промени в белия дроб вървят при част от ппациентите с кардиологичните остатъчни промени и това усложнява допълнително техния функционален статус17.

Разбира се, данните сочат, че с времето една част от остатъчните промени се резорбират и процентът на засегнати пациенти спада.

Някои от остатъчните увреждания се дължат на терапевтичните интервенции, напр. интубация, но по-голямата част са директно последствие от вирусната агресия.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- На колко сте години? - пита съдията.
- Ами, навърших трийсет... - шепне жената.
- Добре, добре! През коя година?

Харесай Дунавмост във Фейсбук