Първо ни дразнеха едни кресливи майки на уж болни деца, после защитавахме още един убиец, защото той не бил виновен, а оная – женската, го била докарала дотам. Сега разбрахме и че българските майки са мързели и не можем да си ги позволим.

Сигурно е така.

А днес било Ден на народните будители… за какво събуждане можем да говорим? Правим изкуствено дишане на труп.

Едни хора се борят за повишаване на раждаемостта в България, а пък други едни хора казват ето това: „Не може да си позволим такова дълго майчинство. Хората, които вкарват пари в бюджета, са много малко…“

Извинете, как точно си представяме да се повиши раждаемостта?

Ето още малко цитати: „Имаме най-дългото майчинство - 410 дни. По този показател сме номер едно в ЕС“.

И… явно трябва да се срамуваме, така ли? Ами, аз, честно казано, се гордея с този показател. Все едно някой да каже: „Спечелихме злато на Олимпиадата, ужас“.

Но пък може да се гордеем, че имаме плосък данък – един от най-ниските данъци печалба (10%) и нямаме прогресивен данък за облагане? И бюджетът ни може да си го позволи? Работодателят е свещена крава тук? А, не искате ли въобще да махнем данъците и работникът да си плаща, че ходи на работа?

Имали сме били най-дългото майчинство. Да, може и така да е. Какво още имаме? Най-ниските заплати, най-голямата бедност в ЕС, най-ниските доходи, според разни изследвания – сме най-нещастни, но пък сме данъчен рай.

А бе, я ги хванете тия майки и им доразкажете играта. Да се вкарат квоти, изисквания, регламент да има: ако една майка роди и си позволи да натовари работодател с повече от 14 стотинки, детето ѝ автоматично да се зачислява за бъдещ работник на фирмата. На една втора от минималната заплата.

Значи най-ниският данък за бизнеса можем да си го позволим, но най-дългото майчинство ни е проблем? Ама раждаемостта била малка, а?

Няма да забравя как преди години присъствах на една нелепа пресконференция, свикана от едни производители, които се жалваха, че една верига магазини ги ощетявала, защото искала от тях да продават стоката си на занижени цени. Както и да го смятахме с колегите, тия „занижени“ цени си изглеждаха съвсем нормални и най-после справедливи. А след края на пресконференцията, горките БГ производители и работодатели се качиха на лимузини от типа: Бентли, Ролс-Ройс, Майбах.

Имаше и един-двама мизерници с Мерцедеси и БМВ-та. Нещастници. И се върнаха към живота си на онеправдани и ограбени, но иначе честни и справедливи работодатели.

Значи, аз не мога да разбера едно нещо: тия жени в България – защо още ги търпим такива свободни и да ни се мотаят по улиците и да ни сядат по местата в градския транспорт? Не може ли да си седят вкъщи, със забрадката и да се научат къде им е мястото? Ще си внасяме работници и работнички от Афганистан и Сирия, а тия, дето ни се мотат в краката – българките, ще ги обложим с някакъв данък, че сме им разрешили да работят.

Българска майка юнашка, какви е работодатели търпяла, търпяла, търпи и днеска.

Но пък трябва и големия бизнес да го разберем. Ти, драги читателю, си мислиш, че имаш проблеми. Какви са твоите проблеми? Дребни. Такива. Какво? – не можеш да си купиш хляб, наемът ти е непосилен, детето няма какво да яде? Ти пък, да ти имам проблемите. А, да не можеш да си купиш четвърто Бентли и трета яхта? А? А? За това какво ще кажеш? Защото така се случва, когато плащаш на някакви майки там – да раждат и да гледат някакви деца. И кому е нужно, при положение, че свят широк – и майки, и деца можеме да си внасяме? 

Автор: Александър Томов