Бившият ректор коментира образованието в ерата на изкуствения интелект

В ефира на телевизия NOVA бившият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев направи подробен коментар относно състоянието на съвременното образование, технологиите и историческата ни памет. Повод за анализа му станаха обществените опасения, свързани с навлизането на изкуствения интелект в ежедневието ни. Професорът подчерта, че в своята история човечеството винаги е успявало в критични моменти да отсее най-доброто от новите технологии и да продължи успешно напред, без да губи същността си.

Против опростяването на учебните програми

Ученият изрази силно безпокойство от опитите за перманентно улесняване на учебния материал в българските училища, което според него вреди на дългосрочното развитие на подрастващите.

"Трябва да опростяваш нещата, ако искаш да изграждаш по-прости хора", категоричен бе проф. Иван Илчев. Той даде пример с историческия надпис в училището в град Котел, който гласи: "Помогни ми да се възвися". Според историка истинският смисъл на образователния процес е именно духовното и интелектуално издигане на индивида, а не изкуственото снижаване на критериите спрямо възможностите на по-слабо подготвените ученици.

Реалното ниво на съвременните студенти

Проф. Иван Илчев направи равносметка и за качествата на новите поколения студенти у нас. По думите му ситуацията в момента не е чак толкова лоша, колкото се твърди в масовите дискусии, но не е и толкова добра, колкото на всички ни се иска.

Според историка в българското висше образование все още се запазват стабилни структури от качествени младежи. "Винаги е имало ядра от интелигентни деца, около които се събират други, които не са имали техните възможности, но имат амбицията, имат желанието, имат трудолюбието да го постигнат", посочи бившият ректор на Алма матер.

Българска или славянска писменост

В рамките на интервюто професорът обърна внимание и на терминологичното объркване, което често съществува в масовото съзнание у нас по отношение на писменото ни наследство.

Той припомни, че в историческите извори до края на 10-и век се е говорело изключително за славянски език и славянска азбука. Според проф. Иван Илчев в самата епоха на Средновековието това разграничение изобщо не е имало толкова натоварено политическо или емоционално значение, каквото се опитваме да му придадем в днешно време.