Евелина Славкова: Цените и инфлацията са най-големият страх за 2026 година

Близо половината от българите (47%) очакват 2026 година да бъде по-лоша за страната от предходната, въпреки че мнозинството декларира щастие в личния си живот. Този парадокс беляза началото на новата година, която съвпада с историческото влизане на България в еврозоната и продължаващата политическа нестабилност.

Това показват данните от национално представително проучване на изследователски център "Тренд", коментирани от социолога Евелина Славкова.

"Хората виждат 2026-а като турбулентна година. Смяната на валутата и присъединяването към еврозоната със сигурност предизвикват своите тревоги, а темата с цените и инфлацията стои на първо място вече няколко години", заяви Евелина Славкова, цитирана от Дарик радио.

Разрив между държава и индивид

Данните разкриват дълбок структурен разлом в българското общество – липса на вяра в общото бъдеще, компенсирана с личен оптимизъм. Докато 53% от анкетираните определят изминалата 2025 година като лоша за България, 61% споделят, че са били щастливи в личен план.

Този дисонанс се обяснява със защитния механизъм на българина да се капсулира в личното си оцеляване, игнорирайки държавните проблеми. Очакванията за развитието на България през 2026 г. остават негативни, като едва 28% от запитаните – предимно млади хора и жители на големите градове с по-високи доходи – са оптимисти.

Финансова тревога без спестявания

Тревогата от икономическата ситуация има своите реални измерения. Според данните на "Тренд", едва 25% от българите имат спестявания, с които да посрещнат евентуални сътресения. Внушителните 73% живеят без финансови буфери, което прави прехода към еврото особено стресиращ за тях.

"Цените влияят върху качеството и начина на живот на 65% от българите. Това е натрупване на социално напрежение, което ще продължи да бъде дневен ред и през новата година", подчертава Славкова.

Най-предпочитаните форми на спестяване остават традиционните банкови депозити, но се наблюдава и интерес към инвестиции в имоти и земя. Любопитен детайл е, че около 11% от спестяващите избират да вложат парите си в бижута и скъпоценни камъни като защита срещу инфлацията.

Несигурността ражда суеверия

Липсата на ясна перспектива и доверие в институциите тласка значителна част от обществото към ирационални решения. Близо 2 милиона българи (38%) признават, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% се допитват до астролози.

"Хората, които имат проблем и търсят успокоение, прибягват до такива услуги независимо от финансовия си статус. Страховете са водещият фактор, а не доходите", обясни социологът. Устойчивостта на тези нагласи (ръст от 35% през 2018 г. до 38% днес) показва, че в периоди на криза българинът често търси спасение извън официалните системи.