Нужен е план, който при всеки сценарий да гарантира успешното провеждане на изборите, препоръчват специалисти

Българските власти трябва да бъдат подготвени за непредвидените ситуации, които могат да възникнат около машинното гласуване на предстоящите парламентарни избори, включително и за неговия провал. Това е една от препоръките, които отправят по темата група чуждестранни експерти, събрани на онлайн дискусия от фондациите “Конрад Аденауер” и “Софийска платформа”, пише вестник Сега.

Възможността за провал при изборните технологии никога не може да се изключи. Затова нуждата от план, който да се задейства при подобно развитие, не бива да се разглежда като предварително признание, че непременно ще се стигне до неуспех. Вместо това всички, които имат отношение към подготовката на вота, включително политиците, трябва да са готови с такъв план, който да гарантира, че изборите ще преминат успешно, посочват основателно специалистите.

В българския случай трябва да са налице алтернативни решения на няколко равнища. На първо място, в законодателството – там трябва ясно да бъде записано какъв сценарий да следват отговорните лица на всеки един етап от изборния процес, на който машините за гласуване евентуално покажат дефекти. Второ, трябва да е налице план за действие при проблеми с логистиката около устройствата. Трето, персоналът, който ги обслужва, трябва да разполага с инструкции за действие в случай на извънредни ситуации.

Експертите подчертават и нуждата от програма, която да обучи избирателите. За много от българските граждани въвеждането на машинното гласуване ще представлява сериозно предизвикателство. Въпреки че устройства са били използвани неведнъж и преди на избори (на евровота през 2019 г. бяха 3000 броя), сега те ще присъстват за първи път във всички избирателни секции в страната. Потенциалните потребители на машините се изчисляват на около 3.5 милиона души. Гражданите не само трябва да бъдат обучени как да гласуват с устройствата, но и какви са потенциалните рискове и непредвидени ситуации, които могат да възникнат по време на вота.

През специално обучение трябва да минат също съдиите, прокурорите и разследващите органи. Такова ще им бъде необходимо с оглед на евентуални съдебни дела, които е много вероятно да последват изборите.

Специалистите напомнят, че е нужно максимално бързо да се стигне до разбирателство за датата на провеждане на вота. Това ще позволи на изборната администрация възможно най-рано да се захване с огромната работа по неговата подготовка.

Особено внимание в дебата е отделено на въпроса за одитирането и сертифицирането на машините – въпрос от ключово значение за общественото доверие в целия процес. Тук основната препоръка е да бъдат включени повече участници, включително и да се помисли върху варианта да се потърси международна помощ. Трябва да се има предвид, че сертификацията и тестването обхващат не само устройствата, но и други елементи на процеса – логистиката, персонала, обучението, които също могат да покажат недостатъци. Всички действия, които властите предприемат по въпроса, трябва да бъдат максимално прозрачни, наблягат специалистите.

УЧАСТНИЦИТЕ В ДИСКУСИЯТА

В дебата са участвали Петер Волф, експерт към международната организация International IDEA, който се занимава с приложението на цифрови технологии в изборите; Жорди Барат Естеве – професор по конституционно право и член на експертна група към Съвета на Европа за стандартите при е-вота; Ронан Макдермот – консултат в областта на изборните технологии; българският политолог Даниел Стефанов, преподавател в Нов български университет.