България влиза в еврозоната в най-неподходящия момент

Повече от половината централни банки в света очакват стагфлация или рецесия през следващите години, в момент когато България се готви да влезе в еврозоната. Това заяви икономистът доцент Григор Сарийски от Българската академия на науките в телевизионно интервю.

Според най-новата анкета на швейцарската банка UBS сред 40 централни банки, 52% от тях очакват стагфлация или рецесия, последвана от стагфлация. За сравнение, през миналата година делът на песимистите достигаше едва 18%.

"България вероятно ще се присъедини към еврозоната във възможно най-неподходящия момент", предупреди доцент Сарийски. Стагфлацията представлява комбинация от икономически застой, висока инфлация и нарастваща безработица.

Неравноправно участие в решенията

Икономистът обясни, че България няма да стане равна с богатите икономики като Франция и Германия само защото е приета в еврозоната. При гласуването в Европейската централна банка петте най-големи икономики разполагат с четири гласа от всеки пет гласувания, докато малките страни имат значително по-малко участие.

"Хърватия през януари и февруари не е имала право на глас и няма да има право на глас през август и септември", даде пример доцент Сарийски. Това означава, че в една трета от гласуванията през 2025 година Хърватия не участва при вземането на решения.

Проблемът с общите дългове

Експертът посочи, че не може да става дума за изравняване между страните-членки по количествените критерии като държавен дълг. Франция има дългове, които са 1,2 пъти по-големи от брутния ѝ вътрешен продукт, което я прави много по-заинтересована от емитирането на общи дългове.

Доцент Сарийски прогнозира, че Германия може да премине от групата на "пестеливите" към лагера на Франция, която настоява за теглене на общи заеми в Европейския съюз. Страната наскоро премахна дълговата спирачка заради финансирането на нарастващите разходи за отбрана.

Примерът на Хърватия

Относно твърденията, че инвестициите ще се увеличат след влизането в еврозоната, доцент Сарийски посочи опита на Хърватия като опровержение.

"През първата година след датата на присъединяване, преките чуждестранни инвестиции не само че не се увеличиха, но дори намаляха", коментира икономистът. Той добави, че в сегашната ситуация, когато повечето централни банки очакват икономическа катастрофа, да се разчита на увеличение на инвестициите е "меко казано наивно".